Касандра Клеър - Град от пепел

— Той ми е брат — рече. — Трябва да отида.

Саймън имаше вид на човек, който не може да гледа от умора.

— Тогава ще дойда с теб.

Кабинетът на Чудатия Пит беше в дъното на тесен коридор, покрит с дървени стърготини. Тук-там стърготините бяха разпръснати от стъпки и изцапани с тъмна течност, която далеч не приличаше на бира. Цялото помещение миришеше на пушек и застояло, малко като на… мокро куче, призна си Клеъри, въпреки че никога не би го казала пред Люк.

— Не е в много добро настроение — рече Люк, като спря пред затворената врата. — Заключих го в кабинета на Чудатия Пит, понеже за малко не изтреби половината ми глутница с голи ръце. Освен това не желае да говори с мен — Люк сви рамене. — В теб ми е надеждата. — Премести поглед от смутеното лице на Клеъри към това на Саймън. — Какво?

— Не мога да повярвам, че е дошъл тук — рече Клеъри.

— А аз не мога да повярвам, че познаваш някого на име Чудатия Пит — каза Саймън.

— Познавам много хора. Не че Чудатия Пит е точно човек, но едва ли аз съм този, който има право да каже това. — Люк отвори широко вратата на кабинета. Стаята беше семпло обзаведена, без прозорци, по стените висяха шампионски спортни флагчета. Имаше отрупано с документи бюро, с малък телевизор върху него, а зад бюрото, на стол, чиято кожа бе така напукана, че приличаше на мрамор, прорязан с жилки, седеше Джейс.

Когато вратата се отвори, Джейс хвана един жълт молив от бюрото и го хвърли. Той се превъртя във въздуха и се заби в стената точно до главата на Люк и започна да вибрира. Люк се ококори. Джейс се усмихна леко.

— Съжалявам, не знаех, че си ти.

Сърцето на Клеъри се сви. С дни не беше виждала Джейс и сега й се стори някак различен — не само заради окървавеното лице и раните, които очевидно бяха пресни, но и кожата на лицето му беше някак по-обтегната, а скулите — по-изпъкнали.

Със замах на ръката Люк посочи Саймън и Клеъри.

— Доведох едни хора да те видят.

Джейс премести поглед върху тях. Очите му бяха така безизразни, сякаш нарисувани на лицето му.

— За жалост — каза той — имах само един молив.

— Джейс… — поде Люк.

— Не искам да го виждам тук. — Джейс кимна с брадичка към Саймън.

— Това не е честно. — Клеъри бе възмутена. Нима бе забравил, че Саймън спаси живота на Алек, а вероятно и живота на всички тях?

— Изчезвай, мунди — каза Джейс, като сочеше вратата.

Саймън вдигна ръка.

— Добре. Ще почакам в коридора. — Той излезе, като се въздържа да затръшне вратата след себе си, макар според Клеъри да му се искаше да го направи.

Тя отново се обърна към Джейс.

— Трябва ли да бъдеш толкова… — започна, но спря, когато видя лицето му. То изглеждаше посърнало, някак странно уязвимо.

— Нелюбезен? — довърши мисълта й той. — Такъв съм само когато осиновителката ми ме изхвърли от дома си с нареждането никога повече да не прекрачвам прага й. Иначе съм рядко добродушен по природа. Особено на осмия ден от седмицата.

Люк изръмжа.

— Мерис и Робърт Лайтууд не са сред любимците ми, но не мога да повярвам, че Мерис е направила това.

Джейс се изненада.

— Познаваш ли ги? Семейство Лайтууд?

— Бяхме заедно в Кръга — каза Люк. — Изненадах се, когато чух, че са оглавили тукашния институт. Изглежда, след въстанието са се споразумели с Клейва да бъдат третирани по по-лек начин, докато Ходж… е, знаем какво се случи с него. — Той помълча за миг. — Мерис каза ли ти защо те изритва, ако мога така да се изразя?

— Не вярва, че съм се мислил за син на Майкъл Уейланд Обвинява ме, че през цялото време съм бил в съюз с Валънтайн… един вид, за да му помогна да похити Бокала на смъртните.

— Защо тогава би останал тук? — попита Клеъри. — Защо според нея не си избягал с него?

— Тя не го каза, но предполагам си мисли, че съм останал тук като шпионин. Змия в пазвата им. Не употреби думата „пазва“, но то си е ясно.

— Змия на Валънтайн? — смая се Люк.

— Според нея Валънтайн си мисли, че като са привързани към мен, тя и Робърт ще повярват на всичко, което им кажа. Затова Мерис смята, че ще реши проблема, като спре да е привързана към мен.

— Но това няма как да стане — поклати глава Люк. — Не можеш да спреш привързаността си ей така, като с кранче. Особено ако си родител.

— Те не са ми истински родители.

— Родителството е нещо много повече от кръвна връзка. Те са били твои родители цели седем години. Просто Мерис е наранена.

— Наранена ли? — смая се Джейс. — Тя ли е наранена?

— Не забравяй, че тя е обичала Валънтайн — каза Люк. — Както и всички ние. Той я нарани жестоко. Сега не иска да бъде наранена и от сина му. Тревожи се, че си ги лъгал. Че човекът, за когото те е мислила през всички тези години, е бил измама, уловка. Трябва да я разбереш.