Касандра Клеър - Град от пепел

— Не мисля, че се справяме толкова зле. — Джейс завъртя серафимската си кама… което бе лоша идея. Ръката му беше мокра от кръвта и камата почти му се изплъзна. — Предвид обстоятелствата.

Люк издаде някакъв звук, нещо средно между ръмжене и смях. После от небето падна нещо огромно и безформено и ги събори и двамата на земята.

Джейс се удари в твърдия под, серафимската кама се изплъзна от ръката му, тупна на палубата, плъзна се по металната повърхност чак в другия край на кораба и се изгуби от погледа му. Джейс изруга и скочи на крака.

Съществото, което ги събори беше они демон. Бе необичайно едър за вида си — да не говорим за необичайната находчивост да се досети да се качи на някое от високите съоръжения и да скочи върху тях. Сега той беше стъпил върху Люк и забиваше в него острите си бивни, които излизаха от челото му. Люк се защитаваше, доколкото му позволяваха собствените нокти, но въпреки това беше целият облян в кръв. Кинжалът му беше отскочил на трийсетина сантиметра от него върху палубата. Люк посегна към оръжието си, но они хвана единия му крак с подобната си на лопата ръка и го скърши като клон на коляното си. Джейс чу счупването на костта и после как Люк извика.

Джейс се хвърли към кинжала , сграбчи го и скочи на крака, след което го метна с всичка сила в тила на они демона. Ударът беше толкова силен, че обезглави съществото, което се наклони напред, а от шията му бликна черна кръв. Миг по-късно то изчезна.

Кинжалът падна с тъп удар на палубата до Люк.

Джейс се спусна към него и коленичи.

— Крака ти…

— Счупен е. — Люк се надигна и седна. Лицето му бе изкривено от болка.

— Но бързо ще зарасне.

Люк се огледа наоколо, лицето му се намръщи. Онито може и да беше умряло, но другите демони бяха последвали примера му. На тълпи се катереха по съоръженията. На мъждивата лунна светлина Джейс не можеше да определи колко са точно — може би бяха дузини? Или стотици? След определен брой вече нямаше значение.

Люк сключи ръка около дръжката на кинжала си.

— За съжаление не достатъчно бързо.

Джейс извади ножа на Изабел от колана си. Това беше последното му оръжие и внезапно му се видя отчайващо малко. Остро чувство го прониза — не страх, руната на безстрашието все още действаше, а тъга. Видя Алек и Изабел как стоят пред него, усмихват му се, а после видя Клеъри, която му махаше с ръце, сякаш го канеше да се прибере вкъщи.

Той се изправи на крака точно когато демоните наскачаха отгоре на тълпи, рояк от сенки, които закриваха луната. Джейс се опита да прикрие Люк, но напразно, демоните бяха навсякъде. Един от тях се изправи в целия си ръст пред него. Беше скелет, висок над метър и осемдесет и се хилеше с изпочупените си зъби. Ленти от ярко осветени тибетски молитвени флагове висяха от гниещите му кости. Той стискаше катана меч в костеливата си ръка, което беше необичайно — повечето демони не бяха въоръжени. Мечът, изписан с демонични руни, беше по-дълъг от ръката на Джейс, извит и смъртоносно остър.

Джейс хвърли камата. Тя уцели скелета в костеливия гръден кош и се заби там. Демонът почти не забеляза това, просто продължи да се движи, безжалостен като смъртта. Въздухът около него вонеше на смърт и гробище. Той вдигна катана в ноктестата си ръка…

Сива сянка разряза мрака пред Джейс, сянка, която изпълни въртеливо, отмерено и смъртоносно движение. Насоченият надолу удар на катана бе съпроводен от стържещ звук, когато два метала се срещнаха. Сенчестата фигура отби удара на катана и с бързина, която окото на Джейс едва смогна да проследи, замахна с другата си ръка. Демонът падна по гръб с разбит череп, смали се и накрая напълно изчезна. Наоколо се чуваха писъци на демони, виещи от болка и изненада. Докато се оглеждаше, Джейс видя, че дузини сенки — човешки сенки — прескачаха релинга, скачаха на палубата и се втурваха към тълпите демони, които съскайки пълзяха, влачеха се и се опитваха да избягат от кораба. Тъмните фигури бяха въоръжени със светещи ками и носеха тъмните, тежки дрехи на…

— Ловци на сенки? — от изненада Джейс произнесе думите на глас.

— Кой друг? — Една усмивка трепна в мрака.

— Мелик? Ти ли си?

Мелик наведе глава.

— Извинявай за днес — каза той. — Просто изпълнявах заповеди.

Джейс тъкмо искаше да каже на Мелик, че със спасяването на живота му току-що се е реабилитирал за опита си да попречи на Джейс да напусне Института, когато група раум демони се втурнаха към тях, размахвайки пипалата си във въздуха. Мелик се завъртя и с вик се нахвърли върху тях, серафимската му кама блестеше като звезда. Джейс понечи да го последва, когато някой го хвана за ръката и го бутна настрани. Беше ловец на сенки, целият в черно, със спусната над лицето качулка.