Касандра Клеър - Град от пепел

— Не — отсече Люк.

— Добре де, ние трябва да отидем там и да го спрем.

— Джейс, няма да ти позволя да отидеш пак на онзи кораб. Прекалено опасно е.

— Нали преди малко видя на какво съм способен — каза Джейс, повишавайки тон, — няма от какво да се безпокоиш.

— Тревожа се за теб.

— Сега няма време за това. След като баща ми убие вашите приятели, той ще свика армия от демони, каквато дори не можете да си представите. И тогава никой няма да може да го спре.

— Ами Клейвът…

— Инквизиторката не желае да направи нищо по въпроса — каза Джейс. — Тя е ограничила достъпа на семейство Лайтууд до Клейва. И не пожела да потърси подкрепа, дори когато й казах какви са плановете на Валънтайн. Тя е обсебена от собствения си откачен план.

— Какъв е този план? — попита Клеъри. Гласът на Джейс стана язвителен.

— Иска да ме предложи на баща ми в замяна на Реликвите на смъртните. Казах й, че Валънтайн никога не би се съгласил на това, но тя не ми вярва. — Той се засмя, остро и отривисто. — Изабел и Алек ще й разкажат какво се е случило със Саймън и Мая. Въпреки това не съм голям оптимист. Тя не ми вярва за Валънтайн и няма да се впечатли от съдбата на двама долноземци дотолкова, че да промени скъпоценния си план.

— Така или иначе, не можем да изчакаме реакцията й — каза Клеъри. — Трябва да отидем на кораба сега. Ако може да ни закараш до него…

— Не искам да ви разочаровам, но за да стигнем до кораба, ни трябва поне лодка — каза Люк. — Дори и Джейс едва ли може да ходи по вода.

В същия миг телефонът на Клеъри избръмча. Беше съобщение от Изабел. Клеъри се намръщи.

— Някакъв адрес. Надолу по брега.

Джейс погледна над рамото й.

— Това е мястото, където трябва да се срещнем с Магнус. — Той прочете адреса на глас, при което Люк направи безумен обратен завой и се отправи на юг. — Магнус ще ни пренесе през водата — обясни Джейс. — Корабът е обграден от щит. Аз успях да се кача на него безпрепятствено, защото Валънтайн ме допусна. Този път обаче няма да е така. Трябва ни Магнус, за да се справи с щита.

— Това не ми харесва. — Люк забарабани по волана. — Смятам, че трябва аз да отида, вие двамата ще останете с Магнус.

Очите на Джейс блеснаха.

— Не. Аз съм този, който трябва да отиде.

— Защо? — попита Клеъри.

— Защото Валънтайн използва демон на страха — обясни Джейс. — Само така е могъл да убие мълчаливите братя. Именно този демон е погубил магьосника, върколака в уличката пред Луната на ловеца, а вероятно е убил и детето — фея в парка. Ето защо беше онзи израз по лицата на братята. Онези ужасени изражения. Те буквално са били изплашени до смърт.

— Ами кръвта…

— Той ги е обезкървявал след това. А в уличката е бил прекъснат от един ликантроп. И затова не е имал достатъчно време да вземе кръвта, която му е била необходима. И с тази цел е отвлякъл Мая. — Джейс прокара ръка през косата си. — Никой не може да се изправи срещу демона на страха. Той влиза в главата ти и разстройва ума ти.

— Аграмон — каза Люк. Бе притихнал и гледаше втренчено през предното стъкло. Лицето му бе сиво и изморено.

— Да, именно него е призовал Валънтайн.

— Това не е просто демон на страха. Това е демонът на страха . Как е могъл Валънтайн да подчини Аграмон на волята си? Дори един магьосник би се затруднил да държи в подчинение висш демон, при това извън пентаграма… — Люк въздъхна. — Значи така е умряло детето-магьосник, така ли? Призовавайки Аграмон?

Джейс кимна утвърдително и набързо обясни начина, по който Валънтайн е измамил Елиас.

— Бокалът на смъртните — завърши той — му позволява да владее Аграмон. Очевидно той дава на притежателя му сила над демоните. Макар и не такава, каквато дава Мечът.

— Сега пък още по-малко съм склонен да те пусна — рече Люк. — Това е висш демон, Джейс. За да се справят с него, трябва да се съберат всички ловци на сенки в града.

— Знам, че е висш демон. Но неговото оръжие е страхът. Ако Клеъри ми нарисува руната на безстрашието, ще мога да се справя с него. Или поне ще опитам.

— Не! — възрази Клеъри. — Не искам твоята безопасност да зависи от глупавата ми руна. Ами ако не проработи?

— Нали я изпробвахме — каза Джейс, когато слязоха от моста и се отправиха обратно към Бруклин.

Сега се носеха по тясната улица Вейн Брънт, между високите тухлени предприятия, чиито заковани прозорци и залостени врати не позволяваха да се види какво има в тях. В далечината между сградите се мержелееше брегът.