Касандра Клеър - Град от пепел

— Ставай — каза той на Саймън. — Застани с гръб към стената.

Саймън повдигна брадичка. Видя, че Мая го гледа, пребледняла и изплашена, и усети прилив на сили да я защитава. Той щеше да попречи на Валънтайн да я нарани, ако ще и това да е последното нещо, което щеше да направи.

— Значи вие сте бащата на Клеъри — рече той. — Не се обиждайте, но сега разбирам защо тя ви мрази.

Лицето на Валънтайн беше безизразно, почти неподвижно. Той едва помръдна устни, когато каза:

— И защо според теб?

— Защото — рече Саймън — сте видимо изперкал.

Сега Валънтайн се усмихна. При тази усмивка единственото, което се помръдна по лицето му, бяха устните, при това съвсем леко. После сви юмрук и го вдигна. За миг Саймън си помисли, че Валънтайн ще го удари и инстинктивно се отдръпна. Ала Валънтайн не го направи. Вместо това той разтвори пръсти и в средата на широката му длан се показа някаква блестяща купчинка прашец. Той се обърна към Мая, наведе глава и духна праха към нея в гротескна пародия на въздушна целувка. Прахът се понесе към момичето като рояк трепкащи пчели.

Мая извика. Започна да стене и диво да се гърчи, мяташе се от една на друга страна, сякаш за да се отърси от праха, гласът й се издигна и премина в писък.

— Какво й направихте? — попита Саймън, като скочи на крака. Той се хвърли към Валънтайн, но бе спрян от опънатата на крака му верига. — Какво направихте?

Тънката усмивка на Валънтайн стана широка.

— Сребърен прах — рече той. — Изгаря ликантропите.

Мая бе спряла да се гърчи и се беше свила на пода като ембрион, като плачеше тихо. От ужасните червени рани по ръцете и китките й рукна кръв. Стомахът на Саймън отново изкъркори и той се облегна на стената, отвратен от себе си, отвратен от всичко.

— Нещастник — рече той, докато Валънтайн небрежно изтърсваше остатъка от праха от пръстите си. — Тя е само едно момиче, нямаше да ви нарани, та тя е окована , за…

Той се задави, гърлото му гореше.

Валънтайн се засмя.

— „За Бога“ — рече той. — Това ли щеше да кажеш?

Саймън нищо не отвърна. Валънтайн посегна през рамото си и издърпа тежкия сребърен меч от ножницата му. Светлината се плъзна по острието като пречупен слънчев лъч, подобно на вода, стичаща се по стръмна сребърна стена. Саймън затвори очи и извърна лице встрани.

— Острието на ангела ще те изгори, точно както Божието име те задави — каза Валънтайн, гласът му беше хладен и остър като кристал. — Разправят, че който умре от пробождане с него, ще се изправи директно пред портите на рая. Така погледнато, аз ти правя услуга. — Той сведе острието така, че върхът му да докосне шията на Саймън. Очите на Валънтайн бяха с цвета на черна вода и в тях нямаше нищо: нито гняв, нито съчувствие, нито дори омраза. Те бяха празни като зейнал гроб. — Някакви последни думи?

Саймън знаеше какво се казва в такива случаи. Sh’ma Yisrael, adonai elohanu, adonai echod. Чуй, о, Израил, Боже наш, единствен наш Боже. Той понечи да каже тези думи, но палеща болка проряза гърлото му.

— Клеъри — вместо това прошепна той.

По лицето на Валънтайн пробяга недоумение, сякаш произнасянето на името на дъщеря му от вампир му бе неприятно. С рязко движение на китката той вдигна меча по-нагоре и плавно го прокара през гърлото на Саймън.

— Как направи това? — настояваше да узнае Клеъри, докато пикапът летеше към центъра на града, а Люк се бе привел над волана.

— Питаш как се качих на покрива ли? — Джейс се беше облегнал на седалката и беше притворил очи.

Китките му бяха превързани с бинт, а на челото покрай косата му имаше петна от засъхнала кръв.

— Най-напред се покатерих на прозореца на Изабел, а оттам нагоре по стената. Имаше доста декоративни водоливници, които ми служеха за опора. Между другото, искам да отбележа, че моторът ми вече не е там, където го оставих. Обзалагам се, че инквизиторката се шляе с него из Хобоукън.

— Имах предвид — рече Клеъри — как успя да скочиш от покрива на катедралата, без да се пребиеш?

— Не знам. — Ръката му докосна нейната, когато понечи да разтърка очите си. — Как направи онази руна?

— И аз не знам — прошепна тя. — Кралицата на феите беше права, нали? Валънтайн, той… от него имаме тези способности. — Тя погледна към Люк, който се канеше да завие наляво. — Нали?

— Сега не е време да обсъждаме това — каза Люк. — Джейс, към някое конкретно място ли се движим, или просто бягаме от Института?

— Валънтайн е завел Мая и Саймън на кораба, за да извърши ритуала. Вероятно няма да губи време и ще го направи при първа възможност. — Джейс дръпна силно единия от бинтовете на китката си. — Трябва да отида там и да го спра.