Касандра Клеър - Град от пепел

— По дяволите. Оставих телефона си в кухнята. Гадост. Ако отида да го взема, има опасност да налетя на инквизиторката.

— Аз ще го взема — предложи Макс. — На мен не ми обръща внимание, прекалено съм малък.

— Сигурно е така — каза вяло Изабел. — За какво ви е телефонът, Алек?

— Просто ни трябва — каза нетърпеливо Алек. — Изи…

— Ако ще пращаш есемес на Магнус „Мисля, че си сладък“, ще те убия.

— Кой е Магнус? — полюбопитства Макс.

— Един магьосник — рече Алек.

— При това много секси магьосник — каза Изабел на Макс, без да обръща внимание на бесния поглед на Алек.

— Но магьосниците са лоши — недоумяваше Макс.

— Именно — каза Изабел.

— Не разбирам — рече Макс. — Но по-добре да отида за телефона. Ей сега се връщам.

Той се плъзна през вратата и излезе, а Джейс отново си облече тениската и якето и се върна в стаята, където започна да търси оръжия сред камарата принадлежности на Изабел, които бяха пръснати по пода. Изабел се приближи до него, като клатеше глава.

— И какъв е планът сега? Всички ли тръгваме? Инквизиторката ще побеснее, ако не те намери тук.

— Но не и наполовина толкова, колкото когато Валънтайн откаже предложението й. — Джейс им изложи накратко плана на инквизиторката. — Единственият проблем е, че той не би приел.

— Единственият проблем? — кипна Изабел, като започна да заеква, което не й се беше случвало от шестгодишна. — Тя не може да го направи! Не може просто да те изтъргува и да те остави в ръцете на този психопат! Ти си член на Клейва! Ти си наш брат !

— Инквизиторката е на друго мнение.

— Не ме интересува мнението й. Тя е долна гаднярка и трябва да бъде спряна.

— Ако разбере, че планът й сериозно куца, може би ще бъде склонна на преговори — отбеляза Джейс. — Но няма да съм тук, за да разбера. Махам се.

— Няма да е лесно — каза Алек. — Инквизиторката е заключила всичко тук по-здраво и от пентаграма. Долу на стълбището има охрана. Вдигнала е на крак половината дивизия.

— Има доста високо мнение за мен — каза Джейс, като отмести встрани няколко списания.

— Може би има право. — Изабел го погледна замислено. — Ти наистина ли прескочи десетметрова конфигурация Малачи? Наистина ли го направи, Алек?

— Наистина — потвърди Алек. — Никога не бях виждал подобно нещо.

— Аз пък никога не съм виждал такова нещо. — Джейс вдигна от пода една около 25-сантиметрова кама. Един от розовите сутиени на Изабел се бе нанизал на острието й. Изабел се намръщи и бързо го прибра.

— Това сега не е важно. Как го направи?

— Скочих. — Джейс извади изпод леглото два въртящи се диска с остри ръбове. Те бяха покрити със сива котешка козина. Той духна и космите се разлетяха във всички посоки.

— Чакрами. Супер. Особено ако се натъкна на демони, алергични към котешки косми.

Изабел го перна със сутиена си.

— Не ми отговори на въпроса!

— Защото не знам, Изи. — Джейс се изправи на крака. — Може би кралицата на феите беше права. Явно притежавам умения, за които не подозирам, защото още не съм ги изпробвал. Както и Клеъри.

Изабел сбърчи чело.

— И тя ли?

Внезапно Алек се ококори.

— Джейс… твоят вампирски мотор още ли е на покрива?

— Май да. Само че е ден, така че не може да се използва.

— Пък и — отбеляза Изабел — не можем всички да се качим на него.

Джейс окачи чакрамите на колана си до 25-сантиметровата кама. Сложи и няколко ангелски ками в джобовете на якето си.

— Няма значение — каза той. — Вие няма да идвате с мен.

Изабел запротестира.

— Какво искаш да кажеш с това, че ние… — започна тя, но в същото време Макс се върна, задъхан и носещ одраскания й розов телефон. — Макс, ти си герой. — Тя грабна телефона от него и погледна към Джейс. — На темата ще се върнем след малко. Между другото, на кого ще звъним? На Клеъри ли?

— Аз ще й се обадя… — започна Алек.

— Не. — Изабел бутна ръката му. — Тя повече харесва мен. — Вече набираше и докато слагаше телефона на ухото си, му се изплези. — Клеъри? Изабел е. Аз… Какво ? — Цветът изчезна от лицето й, сякаш някой го беше изтрил, и то стана сиво и зашеметено. — Как е възможно? Но защо…

— Как е възможно кое? — Джейс беше на две крачки от нея. — Изабел, какво се е случило? Да не би Клеъри…

Изабел отмести телефона от ухото си, кокалчетата й бяха побелели.

— Валънтайн. Отвлякъл е Саймън и Мая. Ще ги използва, за да извърши ритуала си.

С рязко движение Джейс се присегна и грабна телефона от ръката на Изабел. Залепи го на ухото си.