Касандра Клеър - Град от пепел

Люк пусна котката. Йосариан веднага се стрелна между краката му и се изгуби по коридора.

— Глупаво коте — каза Клеъри.

— Вината не е негова. Котките не ме обичат. — Люк посегна към ключа за лампата и го завъртя.

Клеъри ахна. Стаята беше изцяло разтребена, всичко бе на мястото си, дори и килимът не стоеше накриво. И кувертюрата на леглото беше старателно опъната.

— Това магически прах ли е?

— Не мисля. По-скоро е само обикновена магия. — Люк отиде до средата на стаята и замислено се огледа. Когато се приближи до прозореца и дръпна една от завесите, Клеъри видя нещо да проблясва на килима в краката му.

— Люк, чакай. — Отиде при него и се наведе да вземе предмета. Беше сребристият мобилен телефон на Саймън, очукан, с прекършена антена. С разтуптяно сърце тя отвори телефона. Независимо от пукнатината на дисплея, на него можеше да се види следното кратко съобщение: Сега вече имам от всички.

Клеъри се отпусна замаяна на леглото. Усети как Люк дръпна телефона от ръката й. Чу как си пое шумно въздух, докато четеше съобщението.

— Какво значи това? „Сега вече имам от всички“? — попита Клеъри.

Люк остави телефона на Саймън на бюрото и прокара ръка по лицето си.

— Боя се, че сега в ръцете му е Саймън, а евентуално и Мая. Което значи, че има всичко, което му е нужно за Ритуала на дяволското преобразяване.

Клеъри го погледна втренчено.

— Искаш да кажеш, че не го е направил само за да ми — за да ни — направи мръсно?

— По-скоро Валънтайн гледа на това като на бонус. Но не това е целта му. Основната цел е да се възползва от свойствата на Меча. И затова му трябва…

— … кръв от деца долноземци. Но Мая и Саймън не са деца. Те са тийнейджъри.

— Когато това заклинание е било измислено, заклинанието за превръщането на Меча в инструмент на злото, думата „тийнейджър“ не е била позната. Сред ловците на сенки е прието да се считаш за възрастен, когато навършиш осемнайсет години. Дотогава си дете. За целите на Валънтайн Мая и Саймън са деца. Той вече разполага с кръв от дете-фея, както и с кръв от дете-магьосник. Сега му трябват върколак и вампир.

Клеъри се чувстваше така, сякаш някой я бе ударил и бе изкарал въздуха от дробовете й.

— Защо не направихме нищо? Защо не помислихме за начин да ги предпазим?

— Досега Валънтайн е гледал да се справи по най-лесния възможен начин. Никоя от жертвите му не е избирана по друг критерий, освен по степен на наличност и достъпност. Магьосникът е бил лесен за намиране; просто Валънтайн е трябвало да го повика под претекст, че иска да му призове демон. А за да намериш фея, е достатъчно да се поразходиш в парка, стига да знаеш къде да търсиш. А Луната на ловеца пък е идеалното място, към което да се насочиш, в случай че ти трябва върколак. Но да се изложи на такава опасност, само и само да ни уязви, без никаква друга причина…

— Джейс — рече Клеъри.

— Какво Джейс? Какво за него?

— Мисля, че се опитва да си отмъсти на Джейс. Сигурно снощи на кораба Джейс е направил нещо, нещо, което наистина е ядосало Валънтайн. Дотолкова го е ядосало, че е изоставил първоначалния си план и е съставил нов.

Люк се обърка.

— Кое те кара да мислиш, че промяната в плановете на Валънтайн се дължи на нещо, свързано с брат ти?

— Ами — каза Клеъри с мрачна убеденост — само Джейс е в състояние да ядоса някого до такава степен.

— Изабел! — Алек почука на вратата на сестра си. — Изабел, отвори. Знам, че си вътре.

Вратата се открехна. Алек надникна през процепа, но не видя никого.

— Тя не желае да говори с теб — каза един добре познат глас.

Алек сведе поглед и видя две сиви очи, които го гледаха иззад очилата.

— Макс — каза той. — Хайде, братле, пусни ме да вляза.

— И аз не искам да говоря с теб. — Макс понечи да затръшне вратата, но Алек, бърз като камшика на Изабел, я препречи с крак.

— Не ме карай да минавам през теб, Макс.

— Няма да успееш. — Макс натисна с всичка сила.

— Добре, но мога да повикам мама и татко, а имам чувството, че Изабел не би искала това. Нали, Изи? — попита той, като повиши тон, така че сестра му да го чуе.

— О, за Бога — кипна Изабел. — Добре, Макс. Пусни го.

Макс се отдръпна и Алек мина покрай него, като остави вратата да се притвори зад гърба му. Изабел бе коленичила в амбразурата на прозореца до леглото, златният камшик се виеше около лявата й ръка. Носеше бойното си снаряжение, гангстерските си черни панталони и риза с телесен цвят, по които имаше сребристи, почти невидими руни. Ботушите й бяха вдигнати до коленете, а черната й коса се развяваше от полъха на течението от отворения прозорец. Тя го погледна и за миг той я оприличи на Хюго, черния гарван на Ходж.