Касандра Клеър - Град от стъкло

Люк я хвана за раменете.

— Клеъри, какво има? Какво ти е?

Тя посочи.

— Там… погледни…

Но видението беше изчезнало. Пред нея се простираше тревата, зелена и равна, белите мавзолеи се редяха един след друг в правилни редици.

Тя извърна поглед към него.

— Видях собствения си надгробен камък — каза тя. — На него пишеше, че съм умряла… сега… тази година. — Тя потръпна.

Люк се намръщи.

— Това е от водата от езерото. Започваш да халюцинираш. Хайде… да не губим повече време.

Джейс поведе Саймън нагоре по стълбите, а после по къс коридор, от двете страни, на който се редяха врати. Без да забавя крачка, той се насочи към една от тях и я отвори.

— Тук — каза той намръщено, като избута Саймън през прага. Саймън видя нещо като библиотека: редици етажерки с книги, много дивани и фотьойли. — Не би трябвало някой да ни безпокои…

Той млъкна, когато видя как някакъв силует нервно се изправя от един фотьойл. Беше малко момче с кестенява коса и очила. То имаше дребно, строго лице и стискаше в ръка някаква книга. Саймън познаваше достатъчно добре читателските предпочитания на Клеъри, така че още отдалеч позна томчето манга.

Джейс се намръщи.

— Извинявай, Макс. Стаята ни трябва. Имаме важен разговор.

— Но Изи и Алек вече ме изритаха от всекидневната, защото и те били имали важен разговор — запротестира Макс. — Вече не знам къде да отида.

Джейс сви рамене.

— Какво ще кажеш за стаята си? — Той посочи с палец към вратата. — Време е да изпълниш дълга си към страната, хлапе. Изчезвай.

С обидено изражение Макс мина покрай тях с притисната до гърдите си книжка. Саймън изпита съжаление към него — много е лошо да си достатъчно голям, че да искаш да знаеш какво става, но и достатъчно малък, за да те пъдят винаги. Когато мина покрай него, момчето го изгледа с обида и подозрителност. Вампир, какво да очакваш от такъв , казаха очите му.

— Хайде. — Джейс бутна Саймън в стаята, след което затвори и заключи вратата зад тях. Така, със затворена врата, стаята беше толкова слабо осветена, че дори на Саймън му се струваше тъмно. Миришеше на прах. Джейс прекоси стаята и дръпна завесите докрай. Зад тях имаше прозорец с цветно стъкло, от който се разкриваше изглед към канала отвън. Водата се плискаше по къщата само на няколко стъпки под тях, под каменните парапети, с вдълбани в тях потъмнели с времето руни и звезди.

Джейс се обърна навъсено към Саймън.

— Какъв, за Бога, ти е проблемът, вампире?

— Моят проблем? Ти беше този, който ме домъкна тук за косата.

— Защото за малко да им кажеш, че Клеъри не се е отказала да идва в Идрис. Знаеш ли какво щеше да стане? Щяха да се свържат с нея и да се погрижат да дойде. А вече ти казах защо това не бива да се случва.

Саймън поклати глава.

— Не те разбирам — каза той. — Понякога постъпваш така, сякаш те е грижа за Клеъри, а понякога се държиш така, че…

Джейс го погледна втренчено. Из въздуха танцуваха прашинки, като образуваха трептяща завеса между двете момчета.

— Как се държа?

— Флиртуваш с Ейлийн — рече Саймън. — Това някак си не ми се връзва с твоята загриженост за Клеъри.

— Това не е твоя работа — рече Джейс. — Пък и освен това, Клеъри ми е сестра. Знаеш много добре.

— Забрави ли, че бях в двореца на феите? — отвърна Саймън. — Помня какво каза кралицата. Целувката, която момичето най-силно желае, ще я освободи.

— Знаех си, че го помниш. Изгаря мозъка ти, нали, вампире?

Саймън издаде гърлен звук, без дори да подозира, че е способен на това.

— О, не си познал. Няма да се боря за Клеъри с теб. Безумно е.

— Тогава защо ми говориш всичко това?

— Защото — рече Саймън, — ако искаш от мен да лъжа…, не Клеъри, а приятелите ти ловци на сенки… ако искаш да твърдя, че тя по своя воля не е дошла тук и ако искаш да се преструвам, че не знам за нейната сила и способности, ти на свой ред трябва да направиш нещо за мен.

— Добре. Какво искаш?

Саймън помълча за миг, като гледаше покрай Джейс редицата каменни къщи от отсрещната страна на канала. През назъбените им покриви той виждаше блестящите върхове на демоничните кули.

— Искам да направиш всичко необходимо, за да убедиш Клеъри, че нямаш чувства към нея. И недей… недей да ми казваш, че си й брат, известно ми е. Престани да я залъгваш, при положение че знаеш, че за вас двамата няма бъдеще. И не ти казвам това, защото я искам за себе си. Казвам ти го, защото съм неин приятел и не желая да я нараняват.

Известно време Джейс гледаше ръцете си, без да отговори. Това бяха тънки ръце, пръстите и ставите бяха покрити с белези. Опакото на дланите бе прорязано от тънките бели линии на стари руни. Това бяха ръце на войник, не на тийнейджър.