Касандра Клеър - Град от стъкло

Саймън се събуди от шума на ритмично плискаща се вода. Той се надигна и внезапен ужас скова гърдите му — последния път, когато се събуди от шума на вълни, се беше оказал пленник на кораба на Валънтайн и затова тихото плискане, което долавяше, го върна към онзи ужасен момент, сякаш някой бе излял върху лицето му ледена вода.

Но не, с бърз поглед установи, че се намира на съвсем друго място. Лежеше завит с меко одеяло в удобно дървено легло, в малка спретната стая, чиито стени бяха боядисани в бледосиньо. На прозорците бяха спуснати тъмни завеси, но слабата светлина по краищата им беше достатъчна за окото на вампир да вижда ясно. На пода беше постлан ярък килим, а на стената имаше гардероб с огледални врати.

Имаше и фотьойл, издърпан до леглото. Саймън се изправи в седнало положение и когато отметна одеялото, му направиха впечатление две неща: първо, че беше облечен със същите джинси и тениска, с които беше, когато тръгна към Института, за да се срещне с Джейс; и второ, че във фотьойла дремеше някой, с подпряна на ръката глава и дълга черна коса, разпиляна като воал.

— Изабел? — рече Саймън.

Рязко, като човече на пружина при отварянето на кутия, тя повдигна глава, а очите й се ококориха.

— Оооо! Ти се събуди! — Тя изправи гръб и отметна косата си назад. — Джейс много ще се зарадва. Бяхме почти сигурни, че си умрял.

— Умрял? — повтори Саймън, като усети замайване и леко му прилоша. — От какво? — Той заоглежда стаята, като примигваше. — В Института ли съм? — попита и още докато задаваше въпроса, осъзна, че това е невъзможно. — Искам да кажа… къде сме?

По лицето на Изабел премина тревога.

— Ами… това означава ли, че не помниш какво се случи в градината? — Тя нервно подръпна ресните, които обрамчваха тапицерията на фотьойла. — Нападнаха ни бездушни. Бяха много и адската мъгла ни попречи да се бием с тях. Магнус отвори Портала и ние всички се втурнахме към него, а аз те видях, че идваш към нас. Ти се спъна в… в Мадлен. А точно зад теб имаше бездушен. Нямаше как да го видиш, но Джейс го видя. Опита да ти се притече на помощ, но беше твърде късно. Бездушният заби ножа си в теб. Ти кървеше… много. А Джейс уби бездушния, вдигна те и те пренесе през Портала — завърши тя, като говореше толкова бързо, че думите й се сливаха и Саймън едва смогваше да ги разбере. — И сега всички сме от другата страна, но нека ти кажа, че бяхме много изненадани, когато Джейс се появи с теб, целият изцапан с кръв. Съветът определено не беше очарован.

Устата на Саймън беше пресъхнала.

— Бездушният е забил нож в мен ? — Изглеждаше невъзможно. Но нали и преди се беше излекувал, когато Валънтайн бе прерязал гърлото му. Това поне си го спомняше . Той поклати глава и започна да се разглежда. — Къде?

— Ще ти покажа. — За най-голяма негова изненада, след миг Изабел се озова седнала до него на леглото, а хладните й ръце бяха върху тялото му. Тя вдигна тениската му и оголи една ивица от бледия му корем, прорязан от тънка червена линия. Приличаше на белег. — Ето — каза тя, като прокара пръсти по него. — Боли ли те?

— Н-не. — Когато Саймън видя за първи път Изабел, тя му се стори толкова удивителна, така изпълнена с живот и енергия, че си бе помислил, че най-после е намерил момиче, което да изтрие образа на Клеъри, който сякаш бе запечатан от вътрешната страна на клепачите му. Но когато тя допусна той да се превърне в плъх на партито на Магнус Бейн, бе разбрал, че може би Изабел е твърде блестяща за обикновено момче като него. — Не ме боли.

— Но моите очи ме болят — каза шеговито един студен глас от вратата. Джейс. Бе влязъл толкова тихо, че дори Саймън не го беше чул. Докато затваряше вратата зад себе си, той се усмихна дяволито, а Изабел пусна тениската на Саймън. — Сваляш вампира, докато е още сънен и не може да се отбранява, така ли, Из? — попита той. — Почти съм сигурен, че това е нарушение на Съглашението.

— Само му показвах къде е бил прободен — възрази Изабел, но се оттегли във фотьойла си с едва доловима въздишка. — Какво става долу? — попита тя. — Още ли не са се успокоили?

Усмивката изчезна от лицето на Джейс.

— Мерис отиде в Гард с Патрик — рече той. — Клейвът има заседание и Малачи реши, че ще е по-добре, ако тя обясни лично.

Малачи. Патрик. Гард. Тези непознати имена и понятия се завъртяха в главата на Саймън.

— Какво да обясни?

Изабел и Джейс се спогледаха.

— Нали ти казах — рече най-накрая Джейс. — Да обясни защо сме взели вампир със себе си в Аликанте, което между впрочем е изрично нарушение на Закона.