Касандра Клеър - Град на паднали ангели

Камила се наведе още по-напред. При движението яката на черната копринена блуза се разтвори. Ако Саймън беше човек, щеше да се изчерви.

— Ще ми позволиш ли да го видя?

Саймън буквално усети как очите му изскочиха.

— Да видите какво?

Тя се усмихна.

— Знакът, глупчо. Знакът на Скитника.

Саймън отвори уста, после я затвори. „Откъде знае?“ Съвсем малко хора знаеха за знака, който Клеъри му беше поставила в Идрис. Рафаел беше казал, че е ужасно важно да се пази в тайна и Саймън така и беше направил.

Очите на Камила обаче бяха много зелени и спокойни, и поради някаква причина му се прииска да й угоди. Имаше нещо в начина, по който го гледаше, нещо в интонацията на гласа й. Той вдигна ръка, отметна косата си и оголи челото си, за да й го покаже.

Очите й се разшириха, устните й се разделиха. Тя леко допря пръсти до гърлото си, сякаш да провери несъществуващия си пулс.

— О, ти си голям късметлия, Саймън. Голям късметлия.

— Това е проклятие. Не благословия. Знаете това, нали?

Очите й заблестяха.

— „И Каин каза на Бог: Наказанието ми е по-голямо, отколкото мога да понеса.“ Твоето по-голямо ли е, отколкото можеш да понесеш, Саймън?

Саймън се облегна назад и пусна косата си да падне.

— Мога да го понеса.

— Но не искаш — тя прокара облечения си в ръкавица пръст по ръба на чашата за вино, очите й останаха впити в него. — А ако мога да ти помогна да превърнеш „проклятието“ в предимство?

Май най-накрая ще ми кажеш защо ме доведе тук, което е някакво начало.

На глас Саймън каза:

— Слушам ви.

— Името ми ти беше познато — рече Камила. — Рафаел ти е говорил за мен, нали? — имаше много лек акцент, но Саймън не можеше да определи какъв.

— Беше ми казал, че вие сте водач на клана и че той само ви замества, докато ви няма. Че играе ролята на вицепрезидент или нещо такова.

— А — тя леко захапа долната си устна, — това, всъщност, не е съвсем вярно. Бих искала да ти кажа истината, Саймън. И бих искала да ти отправя едно предложение. Но първо искам ти да ми обещаеш нещо.

— Какво по-точно?

— Че каквото и да си кажем тази нощ тук, то ще си остане тайна. Никой не трябва да разбере. Нито червенокосата ти малка приятелка Клеъри, нито гаджетата ти. Нито някой от семейство Лайтууд. Никой.

Саймън се облегна назад.

— А ако не обещая?

— Тогава можеш да си вървиш, ако искаш. Никога обаче няма да разбереш какво съм щяла да ти кажа. А това ще бъде загуба, за която ще съжаляваш.

— Искам да знам — каза Саймън, — но не съм сигурен, че го искам чак толкова силно.

Очите й проблеснаха, сякаш това я изненада и леко я развесели, и може би, помисли си Саймън, дори изпита уважение към него.

— Това, което ще ти кажа, не ги засяга. То няма да застраши тях или тяхното благосъстояние. Потайността е заради моята собствена безопасност.

Саймън я изгледа подозрително. Сериозно ли говореше? Вампирите не бяха като феите, които не можеха да лъжат. Трябваше обаче да признае, че беше любопитен.

— Добре. Ще запазя тайната ви, освен ако не реша, че казаното от вас би изложило приятелите ми на опасност. Тогава сделка няма да има.

Усмивката й стана ледена; явно не й допадаше, че не й вярва.

— Много добре. Явно нямам голям избор, тъй като силно се нуждая от помощта ти. — Тя се наведе напред, тънката й ръка си играеше със столчето на чашата за вино. — До скоро спокойно ръководех манхатънския клан. Имахме красиво убежище в една стара сграда от преди войната в Горен Ийст Сайд, не като онази миша дупка, в която Сантяго е натъпкал хората ми сега. Сантяго, Рафаел, както ти го наричаш, беше втори след мен. Най-верният ми поданик… Или поне така си мислех. Една нощ разбрах, че убива хора, примамва ги в стария хотел в испанския Харлем и пие кръвта им за забавление. Оставяше костите им в контейнера за боклук отвън. Поемаше глупав риск, нарушаваше Споразумението. — Тя отпи от виното.

— Отидох да разговарям с него и разбрах, че е казал на клана, че аз съм убиецът. Че аз нарушавам Закона. Беше постановка. Искаше да ме убие и да завземе властта. Избягах само с Уокър и Арчър, които ме пазят.

— Значи през цялото време ни е заблуждавал, че ви замества до завръщането ви?

Тя направи гримаса.

— Сантяго е изпечен лъжец. Иска да се върна, наистина, но само за да ме убие и официално да стане водач.

Саймън не беше сигурен какво се очаква да каже. Не беше свикнал възрастни жени да го гледат с изпълнени със сълзи очи или да споделят лични истории.

— Съжалявам — каза той накрая.