Касандра Клеър: Град на изгубени души

Нормалния си живот? Клеъри не вярваше на ушите си. Нормален живот без Джейс?

— Същото ни казаха и след смъртта на Макс. — Черните очи на Изи бяха сухи, ала в тях гореше гняв. — Че сме щели по-бързо да надмогнем скръбта, ако се върнем към нормалния си живот.

— Предполага се, че е добър съвет — обади се Алек иззад пръстите си.

— Кажи го на татко. Той изобщо дойде ли от Идрис за заседанието?

Алек поклати глава и свали ръцете си.

— Не. Ако това е някаква утеха, доста хора се изказаха разпалено в подкрепа на това издирването на Джейс да продължи все така упорито. Магнус, разбира се, както и Люк, консул Пенхалоу, дори брат Закарая. Но в крайна сметка не беше достатъчно.

Клеъри го изгледа изпитателно.

— Алек, нищо ли не чувстваш?

Сините очи на Алек се разшириха и потъмняха. За миг Клеъри си припомни момчето, което изобщо не я бе харесало, когато тя за първи път дойде в Института, момчето с изгризани нокти, окъсани пуловери и предизвикателно, враждебно държание.

— Знам, че си разстроена, Клеъри — остро отвърна той, — но ако намекваш, че с Из ни е грижа за Джейс по-малко, отколкото теб.

— Не говорех за това — прекъсна го Клеъри. — Имах предвид връзката ви на парабатаи. Четох за церемонията в Кодекса. Това, че сте парабатаи, ви свързва. Можеш да усетиш някои неща за Джейс. Неща, които ти помагат, когато се биете. Та си мислех… можеш ли да усетиш дали все още е жив?

— Клеъри. — В гласа на Изабел се долавяше тревога. — Мислех, че ти не.

— Жив е — предпазливо отвърна Алек. — Смяташ ли, че щях да се справям толкова добре, ако беше мъртъв? Че нещо не е наред, усещам съвсем ясно. Ала все още диша.

— Може това усещане, че нещо не е наред, да означава, че е пленен? — с усилие попита Клеъри.

Алек погледна към прозореца и плътната сива завеса на дъжда.

— Възможно е. Дори не мога да обясня точно. Никога досега не съм изпитвал нещо такова.

— Но е жив.

Сега вече Алек я погледна в очите.

— Сигурен съм.

— Тогава Съветът да върви на майната си. Ще го открием сами — заяви Клеъри.

— Клеъри. ако беше възможно. не смяташ ли, че вече щяхме. — започна Алек.

— Преди просто правехме онова, което Клейвът искаше от нас — намеси се Изабел. — Патрули, издирвания. Има и други начини.

— Други начини да нарушим Закона, искаш да кажеш — рече Алек. В гласа му се долавяше колебание. Клеъри се надяваше, че не се кани да повтори мотото на ловците на сенки, когато ставаше дума за Закона: ^ига 1ех, §ед 1ех. Законът е суров, но е закон. Просто не смяташе, че

е в състояние да го понесе.

— Кралицата на феите ми предложи помощта си — каза Клеъри. — На тържеството с фойерверките в Идрис. — Сърцето й се сви при спомена за онази нощ и за това колко бе щастлива тогава и тя трябваше да спре за миг и да си поеме дъх. — Даде ми начин да се свържа с нея.

— Кралицата на феите винаги иска нещо в замяна.

— Знам. Какъвто и да е дългът, аз ще го поема. — Клеъри си припомни думите на феята, която й бе дала звънчето: „Ти би направила всичко, за да го спасиш, каквото и да ти струва това, каквото и да се наложи да обещаеш на Ада или на Рая. Нали?” — Просто искам един от вас да ме придружи. Не ме бива особено да чета между редовете на онова, което казват феите. Ако сте с мен, поне ще ограничите щетите, доколкото е възможно. Но ако тя е в състояние да направи нещо.

— Идвам с теб — обади се Изабел начаса.

Алек я изгледа мрачно.

— Вече говорихме с феите. Съветът ги разпита изключително подробно. А те не могат да лъжат.

— Съветът ги попита дали имат представа къде се намират Джейс и Себастиан — каза Клеъри. — Не дали са съгласни да ги потърсят. Кралицата на феите знаеше за баша ми и за ангела, който той призова и плени, знаеше истината за кръвта ми и тази на Джейс. Мисля, че на света има много малко неща, за които тя не знае.

— Така е. — В гласа на Изабел се промъкна едва доловима нотка на оживление. — Наясно си, че за да получиш полезна информация от една фея, трябва да й зададеш точния въпрос, Алек. Въпреки че не могат да лъжат, те са изключително трудни за разпит. Една услуга обаче е нещо друго.

— А опасностите, които крие — неограничени — отвърна Алек. — Ако Джейс узнае, че съм позволил на Клеъри да отиде при кралицата на феите, ще…

— Не ме е грижа — прекъсна го Клеъри. — Той би сторил същото за мен. Кажи ми, че не е така. Кажи ми, че ако аз бях изчезнала.

— Той би изгорил света да основи, за да те изрови от пепелта, знам — уморено рече Алек.

— По дяволите, не мислиш ли, че на самия мен ми идва да изгоря света до основи? Просто се опитвам да бъда.