Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Клеъри — каза той. — Джия Пенхалоу прочете присъдата. Не си виновна в никакво престъпление. Не си нарушила никакви Закони, а Джия смята, че вече си понесла достатъчно.

Изабел шумно изпусна дъха си и се усмихна. За миг облекчение проби ледената покривка, сковала чувствата на Клеъри. Нямаше да бъде наказана, затворена в Г рада на тишината, хваната като в капан, неспособна да помогне на Джейс. Като представител на върколаците в Съвета, Люк бе присъствал на прочитането на присъдата и бе обещал да се обади на Джослин веднага след приключването на заседанието, ала въпреки това Клеъри извади телефона си — възможността поне веднъж да съобщи на майка си добра новина бе твърде изкушаваща.

— Клеъри — каза Алек, когато тя отвори капачето на апарата. — Почакай.

Тя го погледна. Изражението му все още бе като на погребален агент. С внезапно лошо предчувствие, тя остави телефона на леглото.

— Алек, какво има?

— Не присъдата ти отне толкова дълго време. Трябваше да обсъдим още нещо.

Ледът се завърна. Клеъри потрепери.

Джейс?

— Не точно. — Алек се приведе напред и сплете ръце върху облегалката на стола. — Рано тази сутрин пристигна доклад от Института в Москва. Вчера на остров Врангел магическите бариери са били разкъсани. Изпратен е екип, който да ги възстанови, ала един толкова дълъг пробив на такова важно място не може да не е приоритет за Съвета.

Бариерите, доколкото Клеъри го разбираше, бяха нещо като стени между световете, издигнати от първите ловци на сенки. Макар и да не бе невъзможно, на демоните им бе трудно да ги преодоляват, така че те възпираха масирано нашествие на демони на земята. Спомни си какво й бе казал Джейс сякаш преди години: „Преди инвазията на демоните в нашия свят беше по-малка и можеше лесно да бъде овладяна. Но съм свидетел как броят на преодолелите стените между световете нараства все повече.”

— Това не е хубаво — каза Клеъри. — Но не виждам какво общо има с…

— Клейвът си има своите приоритети — прекъсна я Алек. — През последните две седмици това беше издирването на Джейс и Себастиан. Ала те претърсиха навсякъде и в нито едно долноземско свърталище няма и помен от тях. Никоя от магиите на Магнус не подейства. Елоди, жената, която отгледа истинския Себастиан Верлак, потвърди, че никой не е опитвал да се свърже с нея. Не че очаквахме нещо да изскочи оттам. Никой съгледвач не е докладвал за необичайна активност сред известните членове на някогашния Кръг на Валънтайн. А Мълчаливите братя така и не можаха да разберат какво представлява ритуалът на Лилит и дали е успял. Всички са единодушни за едно — Себастиан (разбира се, те го наричат Джонатан) е отвлякъл Джейс, но това вече си го знаехме.

— Е? — попита Изабел. — Какво означава това? Още издирвания? Още патрулиране?

Алек поклати глава.

— Не говорят за разширяване на търсенето — тихо отвърна той. — Ще го понижат по значимост. Минаха две седмици, без да открият абсолютно нищо. Специално свиканите отряди от Идрис ще бъдат изпратени обратно. Сега на първо място по важност е ситуацията с бариерите. Да не говорим, че се намират в период на деликатни преговори, че обновяват Законите, така че да променят структурата на Съвета, че трябва да назначат нов консул и инквизитор, да решат какво да бъде новото отношение към долноземците — не могат да си позволят напълно да изоставят всичко това.

Клеъри го зяпна.

— Не искат изчезването на Джейс да ги отклони от промяната на някакви си глупави, стари закони? Предават се?

— Не се предават.

— Алек — рязко се обади Изабел.

Алек си пое дъх и закри лицето си с ръце. Имаше дълги пръсти, също като Джейс… покрити с белези, пак като тези на Джейс. Окото, знакът на ловците на сенки, украсяваше опакото на дясната му длан.

— Клеъри, за теб. за нас, от самото начало ставаше дума да намерим Джейс. За Клейва обаче това е преди всичко издирване на Себастиан. На Джейс също, ала най-вече на Себастиан. Той е истинската заплаха. Той унищожи бариерите около Аликанте. Той е масов убиец. Джейс е.

— Просто още един ловец на сенки — довърши Изабел. — Да изчезваме или умираме е нещо съвсем обикновено за нас.

— Е, той е малко повече, задето е герой от Войната за реликвите — каза Алек. — Ала в края на краищата Клейвът бе съвсем ясен — издирването ще продължи, но за момента не могат да сторят друго, освен да чакат. Разчитат Себастиан да направи следващата стъпка. А дотогава търсенето е трето в списъка на приоритетите им. Ако не и по-надолу. Очакват да се върнем към нормалния си живот.