Касандра Клеър - Град на изгубени души

— По-голям брат — довърши Изабел. — Ясно ми е.

Алек изглеждаше така, сякаш се бори за контрол.

— Ако нещо ти се случи, Изабел. след Макс. и Джейс.

Изи се изправи, прекоси стаята и го прегърна. Тъмните им коси, които имаха съвсем еднакъв цвят, се смесиха, когато тя прошепна нещо в ухото му. Клеъри ги гледаше с немалка доза завист. Винаги бе искала брат. И ето че сега го имаше. Себастиан. Беше все едно да си мечтаеш за кученце и вместо това да получиш хрътка от ада. Видя как Алек подръпна лекичко косата на сестра си в израз на обич, кимна и я пусна.

— Ще отидем заедно — заяви той. — Но поне на Магнус трябва да кажа какво сме намислили. Не би било честно да не го сторя.

— Искаш ли да използваш телефона ми? — попита Изабел и му протегна очукания розов апарат.

Алек поклати глава.

— Той е на долния етаж с останалите. Ще трябва да измислиш някакво оправдание за пред Люк, Клеъри. Сигурен съм, че очаква да се прибереш у дома с него. Освен това казва, че цялата тази история никак не понася на майка ти.

— Тя държи себе си отговорна за съществуването на Себастиан. — Клеъри се изправи на крака. — Въпреки че през всички тези години го е смятала за мъртъв.

— Не тя е отговорна. — Изабел откачи златния си камшик от стената и го уви около китката си, така че той заприлича на въжена стълба от лъскави гривни. — Никой не я вини.

— Това няма никакво значение — каза Алек. — Не и когато се обвиняваш сам.

Без да говорят, тримата поеха по коридорите на Института, непривично пълни с ловци на сенки, някои от които бяха част от специалните отряди, изпратени от Идрис, за да се справят с положението. Никой от тях не гледаше Изабел, Алек или Клеъри с особено любопитство. В началото Клеъри непрекъснато имаше чувството, че всички я зяпат, а и толкова пъти бе чула прошепнатите думи „дъщерята на Валънтайн”, че бе започнала да изпитва ужас, когато трябваше да отиде в Института. Ала вече толкова пъти се бе изправяла пред Съвета, че интересът на останалите бе започнал да изчезва.

Слязоха с асансьора. Огрян от магическа светлина, а също и от обикновени свещи, нефът бе пълен с членове на Съвета и техните семейства. Люк и Магнус разговаряха на една пейка, а до Люк седеше висока синеока жена, която изглеждаше досущ като него. Някога сивата й коса сега беше боядисана в кафяво и накъдрена, ала Клеъри веднага я разпозна — сестра му, Аматис.

При вида на Алек, Магнус се изправи и се приближи към тях. Изи явно забеляза някой познат на една пейка в другия край на стаята и както обикновено се стрелна забързано натам, без да си дава труда да им каже къде е тръгнала. Клеъри отиде да поздрави Люк и Аматис. И двамата изглеждаха уморени, а Аматис потупваше съчувствено брат си по рамото. Виждайки Клеъри, той се изправи и я прегърна. Аматис я поздрави, задето Съветът я бе оправдал, и Клеъри кимна; струваше й се, че е тук само наполовина — по-голямата част от нея беше вцепенена, а останалата караше на автопилот.

С ъгълчето на окото си зърна Магнус и Алек. Двамата си приказваха и Алек се бе привел към Магнус така, както много двойки често правят, когато говорят, сякаш се намират в своя собствена вселена. Г ледката на щастието им я радваше, ала едновременно с това й причиняваше болка. Зачуди се дали някога и тя отново ще има същото… и дали изобщо ще го пожелае да го има. Спомни си гласа на Джейс: „Нито пък искам да искам друга освен теб.”

— Ехо, земята вика Клеъри. — Беше Люк. — Ще се прибираме ли? Майка ти няма търпение да те види, а и много й се иска да си поговори с Аматис, преди тя да се върне в Идрис утре. Мислех си, че може да вечеряме навън. Ти избери ресторанта.

Колкото и Люк да се опитваше да я скрие, Клеъри ясно долови тревогата в гласа му. Напоследък почти не ядеше и дрехите започваха да й стават широки.

— Не съм в особено празнично настроение — отвърна тя. — Не и след като Съветът реши, че има по-важни неща от издирването на Джейс.

— Клеъри, това не означава, че ще престанат да го търсят — увери я Люк.

— Знам. Просто… то е същото, като да чуеш, че спасителната операция е прекратена и на нейно място ще бъде предприето издирване на тленни останки. Точно така ми звучи. — Тя преглътна мъчително. — Както и да е, мислех си да вечерям в „При Таки” с Изабел и Алек. Просто. просто за да правим нещо обикновено.

Присвила очи, Аматис погледна към вратата.

— Навън вали доста силно.

Клеъри усети как устните й се обтягат и се запита дали усмивката й изглежда толкова неестествена, колкото я чувстваше тя.