Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Ако не си забравил, тази, която се каниш да поругаеш, е сестра ми — заяви той, спирайки черните си очи върху Джейс. Лицето му имаше развеселено изражение.

— Съжалявам — каза Джейс, ала изобщо не изглеждаше като че съжалява. Облегнал се на завивките, той приличаше на котарак. — Поувлякохме се.

Клеъри си пое дъх. Звукът отекна рязко дори в собствените й уши.

— Махай се — каза тя на Себастиан.

Той се облегна на рамката на вратата с лакът и хълбок и Клеъри бе поразена от това колко много жестовете му наподобяваха тези на Джейс. Двамата не си приличаха, но се движеха по един и същи начин. Сякаш…

Сякаш бяха обучени от един и същи човек.

— Хайде сега, така ли говориш с по-големия си брат?

— Трябваше да оставя Магнус да те задържи като закачалка — изплю думите тя.

— О, виждам, че не си забравила! Смятам, че тогава си прекарахме чудесно. — Той се подсмихна и Клеъри с болезнено свиване на стомаха си припомни как Себастиан я бе отвел при изпепелените останки от къщата на майка й и я бе целунал насред развалините, като през цялото време знаеше за кръвната връзка между тях и се наслаждаваше на това, че Клеъри дори не подозира.

Тя хвърли кос поглед към Джейс. Той прекрасно знаеше за целувката — Себастиан го бе подразнил с това и Джейс едва не го бе убил. Ала сега изобщо не изглеждаше ядосан — само развеселен и мъничко подразнен, задето ги бяха прекъснали.

— Трябва да го направим отново — подхвърли Себастиан, разглеждайки ноктите си. — Да прекараме малко време заедно, като семейство.

— Не ме е грижа какво мислиш Ти не си ми брат — отсече Клеъри. — Ти си убиец.

— Не виждам как едното изключва другото — отбеляза Себастиан. — Както не го изключваше при добрия стар татко. — Погледът му се спря лениво върху Джейс. — По принцип не обичам да преча на любовния живот на приятелите си, обаче никак не ми е приятно да вися в коридора кой знае докога. Особено при положение че не мога да запаля лампите. Скучно е.

Джейс се надигна и придърпа ризата си надолу.

— Дай ни пет минути.

Въздъхвайки пресилено, Себастиан затвори вратата и Клеъри се взря в Джейс.

— Какво, по дя…

— Внимавай с ругатните, Фрей. — Очите на Джейс танцуваха. — Успокой се.

Клеъри махна сърдито към вратата.

— Чу какво каза. За деня, когато ме целуна. Знаеше, че съм му сестра. Джейс…

Нещо проблесна в златистите му очи и те потъмняха, но когато проговори, беше като че думите й се бяха блъснали в тефлонова повърхност, отскачайки без никакъв ефект.

Клеъри се отдръпна от него.

— Джейс, слушаш ли ме изобщо?

— Виж, разбирам, че се чувстваш неловко, като знаещ че брат ти стои в коридора отвън. Нямах намерение да те целуна. — Той се усмихна широко, по начин, който във всяка друга ситуация Клеъри би намерила за очарователен. — Просто ми се стори добра идея в момента.

Клеъри скочи от леглото и впери поглед в него. Посегна към халата, който висеше на таблата на кревата, и го уви около тялото си. Джейс я наблюдаваше, без да се опитва да й попречи, макар че очите му проблясваха в сумрака.

— Аз… изобщо не разбирам. Първо изчезващ а сега пък се появяваш с него, държейки се така, сякаш не би трябвало да забележа, нито да ме е грижа, нито дори да си спомням…

— Нали ти казах. Трябваше да съм сигурен в теб. Не исках да те поставям в положението да знаеш къде съм, докато Клейвът все още те разследва. Мислех, че ще ти е трудно…

— Щяло да ми бъде трудно? — Тя едва не се задави от възмущение. — Изпитите са трудни. Игрите за издръжливост са трудни. Изчезването ти едва не ме уби, Джейс. Ами Алек? Изабел? Мерис? Замислял ли си се какво им е на тях? Можеш ли изобщо да си представиш? Да не знаем, да търсим…

Лицето му отново придоби онова странно изражение — сякаш едновременно я чуваше и не я чуваше.

— О, да, канех се да те питам. — По устните му се разля ангелска усмивка. — Наистина ли всички ме търсят?

— Дали всички… — Клеъри поклати глава и се загърна още по-плътно в халата. Внезапно я обзе желание да се прикрие — от него, от свойското му държание, от красотата му, от прекрасната хигцническа усмивка, която красноречиво говореше, че е готов да направи каквото си поиска с нея, на нея, независимо кой стои в коридора.

— Надявах се, че ще разлепят обявления със снимката, както правят за изгубени котки — подхвърли той. — В неизвестност: поразително привлекателен тийнейджър. Отговаря на името „Джейс” или „Ей, секси”.

— Не мога да повярвам на ушите си.