Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Може би трябва да съобщим на Клейва — чу се да казва Клеъри, гласът й прозвуча така, сякаш някой друг говореше. — Не… не виждам как ще се справим с това сами.

— Не можем да го направим — твърдо отсече Изабел.

— И защо не?

— Ако в Клейва решат, че Джейс е съучастник на Себастиан, ще заповядат да бъде убит на място — обясни Алек. — Такъв е Законът.

— Дори ако Изабел е права? Дори ако той само се преструва пред Себастиан? — В гласа на Саймън прозвуча нотка на съмнение. — Ако си дава вид, че е на негова страна, за да получи информация?

— Няма начин да бъде доказано. А ако заявим, че планът му е такъв, и това по някакъв начин достигне до ушите на Себастиан, той най-вероятно ще го убие — каза Алек. — Ако Джейс е обладан, Клейвът собственоръчно ще го убие. Не бива да им казваме нищо — решително отсече той и Клеъри го погледна учудено; обикновено Алек бе онзи, който най-строго се придържаше към правилата.

— Говорим за Себастиан — обади се и Изабел. — Няма друг, когото Клейвът да мрази повече, с изключение на Валънтайн, а той е мъртъв. На практика всички имат поне един близък, загинал във Войната за реликвите, а Себастиан бе този, който разби стените между световете.

Клеъри разсеяно риеше чакълената настилка с маратонката си. Всичко това й се струваше като сън, от който всеки момент можеше да се събуди.

— Какво ще правим тогава?

— Ще говорим с Магнус. Да видим какво ще каже той. — Алек подръпна крайчеца на шала си. — Няма да отиде в Съвета. Не и ако го помоля да не го прави.

— Да се надяваме — възмутено каза Изабел. — В противен случай би бил най-отвратителното гадже на света.

— Нали казах, че няма…

— Сега има ли смисъл да се виждаме с кралицата на феите? — попита Саймън. — След като вече знаем, че Джейс е обладан, или пък си има свои причини да се крие…

— Не може да пропуснеш среща, определена ти от кралицата на феите — твърдо заяви Изабел. — Не и ако си харесваш кожата такава, каквато е.

— Но тя просто ще вземе пръстените от Клеъри, а ние няма да научим нищо — възрази Саймън. — Днес знаем повече от вчера. Имаме различни въпроси. Ала тя няма да им отговори. Вместо това просто ще отговори на старите. Така действат феите. Те не правят услуги. Да не мислите, че ще ни позволи да идем да се посъветваме с Магнус, а после да се върнем?

— Няма значение. — Клеъри потърка лице; ръцете й си останаха сухи — слава Богу, по някое време сълзите й най-сетне бяха спрели. Не бе изгаряла от желание да се изправи пред кралицата на феите с вид, сякаш току— що си е изплакала очите. — Пръстените не са у мен.

Изабел примига насреща й.

— Какво?

— След като видях Джейс и Себастиан, бях твърде разтърсена за да ги взема. Просто изхвърчах от там и отворих портал, за да дойда при вас

— Значи не можем да се срещнем с кралицата — каза Алек. — Адски ще се ядоса, ако не си направила онова, което е поискала от теб.

— Меко казано — обади се и Изабел. — Нали видя какво направи с Алек миналия път. А то беше само малко магически прах. Току— виж превърнала Клеъри в омар или нещо такова.

— Тя знаеше — каза Клеъри. — Помните ли думите й: „Когато изгубите нещо скъпоценно, откриете ли го, то невинаги е такова, каквото го помните.” — Гласът на кралицата отекна в главата на Клеъри и тя потрепери. Разбираше защо Саймън толкова силно мрази феите. Те винаги изричаха точно онези думи, които най-силно се запечатват в съзнанието — като треска, забила се болезнено в ума, за която не можеш нито да престанеш да мислиш, нито да извадиш. — Тя просто си играе с нас. Иска пръстените, но не мисля, че наистина ще ни помогне.

— Добре тогава — отстъпи Изабел, ала в гласа й се долавяше съмнение. — Но ако е знаела толкова много, нищо чудно да знае и още. А и кой друг ще ни помогне, след като не можем да отидем в Клейва?

— Магнус — каза Клеъри. — Той от самото начало се опитва да разгадае магията на Лилит. Може би ще му е от полза, ако му разкажа какво видях.

Саймън извъртя очи.

— Добре, че познаваме гаджето на Магнус — подхвърли той. — Защото ми се струва, че в противен случай през цялото време щяхме да се размотаваме, чудейки се как да постъпим.

Или мъчейки се да изкараме пари, за да му платим, като продаваме лимонада.

Алек изглеждаше само подразнен от тези думи.

— Единственият начин да изкараш пари, за да наемеш Магнус, като продаваш лимонада, е ако слагаш метамфетамини в нея.

— Това е просто израз. На всички ни е ясно, че гаджето ти взема скъпо. Просто ми се ще да не тичахме при него при всеки изникнал проблем.