Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Просто ме изгони. Лекуваше Клеъри.

— Може би Себастиан блъфира — рече Алек. — Може би иска да ни накара да си помислим, че е сторил нещо на представителите на долноземците, за да ни заблуди…

— Не знаем дали им е направил нещо. Ала… тях ги няма — тихо каза Джейс и Алек извърна очи, сякаш не бе в състояние да срещне погледите им.

— Увт — прошепна Изабел, поглеждайки към подиума. — Защо…?

— Казва ни, че притежава могъщество — обясни Клеъри. — Могъщество, каквото никои от нас не може дори да си представи. — Тя си помисли за начина, по които се беше появил в стаята, а след това бе изчезнал. За това, как краи Цитаделата земята се бе разтворила под краката му, сякаш го приветстваше в недрата си, криеше го от заплахата на света над нея.

Остър звук отекна в стаята — звънецът, които призоваваше Съвета към ред. Джия се беше качила на подиума, а от двете и страни стояха въоръжени стражи в одежди с качулки.

— Ловци на сенки — започна тя и думите проехтяха така ясно, сякаш Джия беше използвала микрофон. — Моля за тишина.

Стаята постепенно утихна, макар че ако се съдеше по воинствените изражения, изписани върху доста лица, това беше несговорчива тишина.

— Консул Пенхалоу! — провикна се Кадир. — Какви отговори имате за нас? Какъв е смисълът на това… това светотатство?

— Не сме сигурни — отвърна Джия. — Случило се е през нощта, между смяната на две стражи.

— Това е отмъщение — каза слаб, тъмнокос ловец на сенки, когото Клеъри разпозна като ръководителя на Института в Будапеща… Ласло Балог, маи така се казваше. — Отмъщение за това, че победихме в Лондон и при Цитаделата.

— Не сме победили нито в Лондон, нито при Цитаделата, Ласло — рече Джия. —

Институтът в Лондон се оказа защитен от сила, за която дори ние не знаехме и която не можем да възпроизведем. Ловците на сенки там бяха предупредени и отведени на сигурно място. Но дори така някои от тях бяха ранени, а от хората на Себастиан не пострада никой. В най-добрия случай би могло да се нарече успешно отстъпление.

— Ами нападението над Цитаделата? — възрази Ласло. — той не успя да проникне в нея. Не се добра до оръжейната вътре…

— Ала и не изгуби. Ние изпратихме шеисет воини, от които триисет загинаха, а други десет бяха ранени. Самият той имаше четириисет боици и загуби може би петнаисет от тях. Ако не беше случилото се, когато рани Джейс Лайтууд, неговите четирийсет войници щяха да избият нашите шейсет.

— Ние сме ловци на сенки — каза Насриин Чодри. — Свикнали сме да браним онова, което трябва да браним с последния си дъх, с последната си капка кръв.

— Благородна идея — подхвърли Жосиан Понмерси от марсилските нефилими,

— но може би не изцяло практична.

— Изпратихме прекалено малко воини, които да се изправят срещу него краи Цитаделата — отекна в стаята гръмовният глас на Робърт Лайтууд. — От нападенията насам изчислихме, че Себастиан разполага с четиристотин Помрачени. Това означава, че при един сблъсък сега между неговите воиски и всички ловци на сенки той ще загуби.

— Значи, това, което трябва да сторим, е да се бием с него възможно наи-скоро, преди да е имал възможност да превърне и други нефилими — каза Даяна Рейбърн.

— Никои не може да се бие с нещо, което не може да открие — рече консулът.

— Всичките ни опити да го проследим продължават да бъдат безуспешни. — Тя повиши глас. — Сега наи-добрият план на Себастиан Моргенстърн е да ни подмамва да излизаме на малки групички. Иска да изпращаме разузнавателни отряди, които да търсят демони или него. Трябва да стойм заедно тук, в Идрис, където той не може да се изправи срещу нас. Разделим ли се, напуснем ли родната си земя, ще изгубим.

— той просто ще изчака, докато повече не можем да стойм тук — обади се русокос нефилим — един от копенхагенските ловци на сенки.

— Трябва да вярваме, че не притежава нужното търпение — каза Джия. — Трябва да предположим, че ще нападне, и тогава ще го надвием благодарение на численото си превъзходство.

— Не става дума единствено за търпение — възрази Балог. — Оставихме Институтите си и доидохме тук с идеята, че ще се приберем след заседанието с представителите на долноземците. Ако не сме навън, в света, кои ще го брани? Ние имаме отговорност, възложена ни от самото Небе, да защитаваме света, да удържаме демоните. Нещо, което не можем да правим от Идрис.

— Всички магически бариери са укрепени до краина степен — заяви Робърт. — На остров Врангел се работи извънредно. А с оглед на новото ни сътрудничество с долноземците, ще трябва да разчитаме на тях да спазват Съглашението. Това бе едно от нещата, които щяхме да обсъждаме днес…