Касандра Клеър - Град на небесен огън

В погледа на Джейс имаше ярост.

— Обещанията на Себастиан не струват нищо.

— Обещанията на Себастиан са всичко, което имате. Запазете съюза си с долноземците, останете в границите на Идрис и ще оцелеете. Ала това предложение важи единствено ако доброволно се предадете на нашия господар. Ти и Клариса. Това не подлежи на обсъждане.

Очите на Клеъри бавно обходиха стаята. Някои от нефилимите изглеждаха разтревожени, други — уплашени, трети — изпълнени с гняв. Имаше и такива, които сякаш преценяваха нещо наум. Тя си спомни деня, когато бе застанала пред същите тези хора в Залата на съглашението и им бе показала руната, с чиято помощ щяха да спечелят войната. Тогава и бяха благодарни. Ала това бе и същият Съвет, които беше гласувал да престанат да издирват Джейс, когато Себастиан го отвлече, защото животът на едно момче не си струваше толкова усилия. Особено когато въпросното момче беше осиновеният син на Валънтайн.

Някога Клеъри вярваше, че има добри и лоши хора, че има страна на светлината и страна на мрака, ала вече не мислеше така. Беше видяла злото у брат си и у баща си, виждала бе злото на добри намерения, объркали се ужасно; познаваше и злото на неподправената жажда за власт. Ала в доброто също нямаше сигурност — добродетелта можеше да порязва като нож, а небесният огън заслепяваше. Тя се отдръпна от Алек и Изабел; Саймън я хвана за ръката, но тя се обърна и като го погледна, поклати глава. Трябва да ме оставиш да го направя. Тъмните му очи я умоляваха.

— Недей — прошепна той.

— Каза и двама ни — отговори тя също така тихо. — Ако Джейс отиде без мен, Себастиан ще го убие.

— той, така или иначе, ще убие и двама ви. — Изабел почти плачеше от безсилен гняв. — Не можеш да отидеш, и Джейс също… Джейс !

Джейс се обърна, за да ги погледне, и Клеъри видя как изражението му се промени, когато осъзна, че тя се мъчи да отиде при него. Поклати глава, а устните му оформиха: "Не".

— Дай ни време — извика Робърт Лайтууд. — Дай ни време поне да гласуваме.

Матиас отдръпна ножа от гърлото на Джия и го задържа високо; другата му ръка я обгърна и стисна предницата на робата и. Ножът се издигна към тавана и от острието пръснаха искри.

— Време! — повтори той ехидно. — Защо му е на Себастиан да ви дава време?

Остър звук проряза въздуха. Клеъри видя как нещо ярко профуча покраи нея и

чу звън на метал в метал — една стрела се удари в камата, която Матиас държеше над главата на Джия, и я изби от ръката му. Клеъри обърна глава и видя Алек да стиска лъка си, чиято тетива все още потрепваше.

Матиас изрева и политна назад, от ръката му течеше кръв. Джия отскочи от него, докато той се хвърляше към падналото си оръжие. Клеъри чу как от гърлото на Джейс се изтръгна вик:

— Накир! — Беше извадил серафимска кама от колана си и светлината и лумна в залата. — Махнете се от пътя ми! — изрева и започна да си проправя път надолу по стъпалата, към подиума в средата на стаята.

— Не! — Алек отпусна лъка си, прескочи облегалките на пеиките и връхлетя върху Джейс, поваляики го на земята в същия миг, в които подиумът избухна в пламъци, като огън, върху които някои бе излял бензин. Джия изкрещя и скочи от платформата сред тълпата; Кадир я улови и внимателно я сложи да стъпи на пода,докато всички нефилими се взираха в бушуващите пламъци.

— Какво, по дяволите… — прошепна Саймън, все още сключил пръсти около ръката на Клеъри.

Тя ясно виждаше Матиас — черна сянка в сърцето на пламъците. Те очевидно не го нараняваха; той като че ли се смееше и размахваше ръце, сякаш дирижираше оркестър от огън. Стаята се изпълни с писъци и с миризмата и пукането на горящо дърво. Еилиин се бе вкопчила в майкаси, от която течеше кръв, и ридаеше; Хелън гледаше безпомощно, докато заедно с Джулиън се опитваха да предпазят по-малките деца Блекторн от онова, което се случваше долу. Никои обаче не пазеше Ема. Тя стоеше встрани от групичката, а малкото и личице беше побеляло от шок. Надвикваики ужасяващите звуци, които изпълваха стаята, Матиас изкрещя:

— Два дни, нефилими! Разполагате с два дни, за да решите съдбата си! А после ще горите! Ще горите в пламъците на Ада и пепелта на Едом ще засипе костите ви!

Гласът му се извиси до нечовешки писък, а после изведнъж замлъкна, когато пламъците изчезнаха, вземаики го със себе си. Последните останки от жаравата ближеха пода, докосваики едва-едва съобщението, което все така си оставаше надраскано с ангелска кръв върху дъските на подиума.