Касандра Клеър - Град на небесен огън

Увт.

ДОЙДОХ.

Мая цели две минути стоя пред вратата на апартамента, дишаики дълбоко, преди най-сетне да събере сили да пъхне ключа в ключалката.

Всичко в преддверието изглеждаше нормално, зловещо нормално. Палтата на Джордан и Саймън висяха на закачалки в тесния коридор. Стените бяха украсени с улични знаци, купувани от различни битпазари.

Прекрачи в дневната, която сякаш беше замръзнала във времето: телевизорът беше пуснат и върху екрана имаше тъмни снежинки, двата контролера все още бяха на дивана. Бяха забравили да изключат машината за кафе. Мая се приближи и щракна копчето, мъчеики се да не гледа снимките на тях с Джордан, налепени върху хладилника: те двамата на Бруклинския мост; двамата, пиещи кафе в закусвалнята "Уеивърли Плеис"; Джордан, които се смее и показва ноктите си, които Мая беше лакирала в синьо, зелено и червено. Не си беше давала сметка колко много снимки им беше направил, сякаш се беше опитвал да запечата всяка тяхна секунда заедно, да не би да се изплъзнат от спомените му като вода.

Трябваше да се стегне, преди да влезе в спалнята. Леглото беше неоправено и разхвърляно (Джордан далеч не беше от подредените), дрехите му бяха пръснати из цялата стая. Мая отиде до скрина, където държеше своите вещи, и съблече дрехите на Лейла. С облекчение нахлузи собствените си дънки и тениска. Тъкмо посягаше да вземе едно яке, когато на вратата се позвъни. Джордан беше държал оръжията си, отпуснати му от Претор Лупус, в куфара до леглото. Мая го отвори и извади тежко метално шишенце, върху което имаше кръст. Облече си якето и предпазливо се върна в дневната, обвила пръсти около шишенцето в джоба си. Протегна ръка и отвори входната врата.

Момичето, което стоеше от другата страна, имаше тъмна гладка коса, която се спускаше до раменете и. На неиния фон кожата и беше мъртвешки бяла, а устните — тъмночервени. Носеше тесен, ушит по мярка черен костюм — същинска съвременна Снежанка от кръв, въглен и лед.

— Повикахте ме — каза момичето. — Приятелката на Джордан Каил, нали не греша?

"Лили. Тя е една от най-умните във вампирския клан. Знае всичко. Двамата с Рафаел открай време са страшно гъсти. "

— Не се дръж така, сякаш не знаеш, Лили — сопна се Мая. — И преди си била тук; съвсем сигурна съм, че именно ти отвлече Саймън от този апартамент заради Морийн.

— Е, и? — Лили скръсти ръце и скъпият и костюм изпука. — Ще ме поканиш ли да вляза, или не?

— Няма. Ще разговаряме тук, в коридора.

— Колко отегчително. — Лили се облегна на стената, чиято боя се лющеше, и направи физиономия. — Защо ме повика, вълчице?

— Мориин е луда — каза Мая. — Рафаел и Саймън ги няма. Себастиан Моргенстърн избива долноземци, за да даде урок на нефилимите. Може би е време вампирите и ликантропите да си поговорят. Може би дори да се съюзят.

— Ама че си сладурана. — Лили се изпъна. — Виж, Мориин може и да е луда, но все още оглавява клана. И едно ще ти кажа — тя няма да преговаря с някаква си нахална върколачка, която е изперкала, защото гаджето й е умряло.

Мая още по-здраво стисна шишето в джоба си. Копнееше да запрати съдържанието му в лицето на Лили, толкова, че чак се уплаши.

— Обади ми се отново, когато оглавиш глутницата. — В очите на другото момиче грееше тъмна светлина, сякаш се опитваше да каже на Мая нещо, без да използва думи. — Тогава ще говорим.

Лили се обърна и зачатка по коридора с високите си токчета, а Мая бавно охлаби хватката си около светената вода.

— Добър изстрел — подхвърли Джейс.

— Не е нужно да ми се подиграваш.

Алек и Джейс се намираха в една от главозамаиващо многоброините стаи за събирания в Гард — не онази, в която бяха Джейс и Клеъри по-рано, а друга, по-аскетично обзаведена, в една от по-старите части на Гард. Стените бяха от камък и по протежение на западната стена се простираше дълга пеика. Джейс беше коленичил на нея, захвърлил якето си настрани и навил десния ръкав на ризата си.

— Не ти се подигравам — възрази той, докато Алек притискаше върха на стилито си в голата му кожа.

При вида на тъмните линии, плъзнали изпод адамаса, Джейс неволно си спомни един друг ден в Аликанте. Алек превързва ръката му, отсичаики: "Няма да е зле да се полекуваш като мундан. Бавно и мъчително". В онзи ден Джейс беше строшил един прозорец с юмрук — напълно заслужаваше всичко, което Алек му беше наговорил.

Алек бавно изпусна дъха си. Винаги много внимаваше с руните си, особено с целителните. Като че ли усещаше лекото парване по кожата, което чувстваше и Джейс, макар че Джейс никога не обръщаше внимание на болката — плетениците от бледи белези, които покриваха бицепсите му и се спускаха надолу по ръцете му, бяха доказателство за това. Руната, нарисувана от твоя парабатаи, притежаваше особена сила. Ето защо тях двамата ги бяха отпратили, докато останалата част от семейство Лайтууд се събраха в кабинета на консула — за да може Алек да излекува Джейс възможно наи-бързо и ефикасно. Джейс бе останал доста изненадан — почти бе очаквал да го накарат да присъства на срещата, докато китката му посинява и се подува.