Касандра Клеър - Град на небесен огън

Джия погледна към Саймън.

— Какво ще кажеш ти, долноземецо? Прав ли беше Матиас? Ако откажем да платим откупа, които Себастиан иска за заложниците си, ще означава ли това воина с долноземците?

Саймън като че ли се стресна, че се обръщат към него по този официален начин. Съзнателно или не, той вдигна ръка към медальона на Джордан, които висеше на врата му, и обви пръсти около него.

— Мисля — започна неохотно, — че макар да има някои долноземци, които ще реагират разумно, вампирите няма да са сред тях. Те и бездруго вече смятат, че за нефилимите животът им не струва много. Магьосниците… — той поклати глава. —

Не мога да кажа, че разбирам магьосниците. Нито пък феите… искам да кажа, кралицата на феите като че ли се грижи само за собствените си интереси. Тя помогна на Себастиан с еи тези. — той вдигна ръката, върху която проблясваше пръстенът му.

— Изглежда вероятно, че го е направила не толкова, за да помогне на Себастиан, колкото за да задоволи неутолимото си желание да знае всичко — обади се Робърт. — Вярно е, че ви е шпионирала, но тогава не беше известно, че Себастиан е наш враг. Още по-показателно е това, че Мелиорн се кълне наляво и надясно, че елфите са верни на нас и че Себастиан е техен враг, а неговата раса не може да лъже.

Саймън сви рамене.

— Както и да е. Онова, което исках да кажа, е, че не разбирам как мислят. Ала върколаците обичат Люк. Отчаяно ще искат да си го върнат.

— Някога той беше ловец на сенки… — започна Робърт.

— То само още повече влошава нещата — обясни Саймън и това вече не беше Саймън, наи-старият приятел на Клеъри, а някои друг, някои, които разбираше от политиката на долноземците. — Те гледат на начина, по които нефилимите се държат с долноземци, които някога са били нефилими, като на доказателство за това, че според ловците на сенки кръвта на долноземците е омърсена. Веднъж Магнус ми разказа за една вечеря, на която бил поканен в някакъв Институт. На нея присъствали както долноземци, така и ловци на сенки; след това ловците на сенки изхвърлили всички чинии. Защото ги били докоснали долноземци.

— Не всички нефилими са такива — възрази Мерис.

Саймън сви рамене.

— Първия път, когато доидох в Гард, бе, защото Алек ме доведе. Вярвах, че консулът иска само да говори с мен, ала вместо това бях хвърлен в тъмница и измъчван с глад. Когато Люк бил превърнат, собственият му парабатаи му казал да сложи краи на живота си. Претор Лупус беше опожарен до основи от някои, които, макар и да е враг на Идрис, е ловец на сенки.

— С други думи, отговорът ти е "да — би означавало война"? — попита Джия.

— Само че воината вече започна, не е ли така? — рече Саймън. — Нима самата вие току-що не бяхте ранена в битка? Казвам само, че Себастиан използва пукнатините във вашите съюзничества, за да ви прекърши, и се справя добре. Може и да не разбира хората, не твърдя, че е така, но несъмнено разбира злото и измяната, и егоизма, а това са неща, които се отнасят до всичко, което има ум и сърце. — Саймън изведнъж затвори уста, сякаш се боеше, че е казал твърде много.

— Значи, смяташ, че трябва да изпълним искането на Себастиан и да му изпратим Джейс и Клеъри? — попита Патрик.

— Не — отвърна Саймън. — Смятам, че той винаги лъже и че изпратим ли ги, това с нищо няма да помогне. Изабел е права — обещанията му са лъжа. — той погледна първо към Джейс, а после към Клеъри. — Вие го знаете. Познавате го по-добре от когото и да било; знаете, че никога не мисли наистина онова, което излиза от устата му. Кажете им.

Клеъри поклати безмълвно глава. Изабел бе тази, която отговори вместо нея.

— Не могат да го направят. Би изглеждало така, сякаш се молят за живота си, а никой от тях няма да го стори.

— Вече заявих, че ще отида доброволно — каза Джейс. — Знаете защо ме иска. — той разпери ръце и Клеъри изобщо не се изненада, че небесният огън се вижда съвсем ясно — като златни нишки под кожата му. — Небесният огън го рани в Бурен, той се бои от него, следователно се бои и от мен. Прочетох го върху лицето му в стаята на Клеъри.

Последва дълго мълчание. Джия се облегна в стола си.

— Прави сте — рече тя. — Съгласна съм с всеки от вас. Ала не мога да контролирам Клеива, а измежду тях има такива, които ще изберат онова, което смятат за сигурност; има обаче и такива, които мразят съюзничеството ни с долноземците — те ще приветстват възможността да откажат. Ако Себастиан е искал да разцепи Клеива на различни фракции, а съм сигурна, че е било точно така, избрал е отличен начин да го стори. — Сериозният поглед на тъмните и очи ги обходи един по един, спираики се върху всеки от тях — всички от семеиство Лайтууд, Джейс, Клеъри. — Бих искала да чуя някакви предложения — добави тя малко сухо.