Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Бихме могли да се скрием — каза Изабел начаса. — Да изчезнем някъде, където Себастиан никога няма да ни намери, а вие ще му съобщите, че въпреки опитите да ни задържите, Джейс и Клеъри са избягали. Не би могъл да ви обвини за това.

— Един разумен човек деиствително не би обвинил Клеива за нещо такова — съгласи се Джейс. — Ала Себастиан не е разумен.

— Освен това няма място, където бихме могли да се скрием от него — добави Клеъри. — той ме намери в къщата на Аматис. Ще ме намери навсякъде. Навярно Магнус би могъл да ни помогне, но…

— Има и други магьосници — обади се Патрик и Клеъри хвърли за миг поглед към Алек; лицето му изглеждаше така, сякаш бе издялано от камък.

— Не може да разчитате на тях да ни помогнат, независимо колко ще им платите. Не и сега — каза Алек. — Именно това е смисълът от отвличането. Те няма да се притекат на помощ на Клеива; не и без да са видели дали ние ще им окажем помощ преди това.

На вратата се почука и в стаята влязоха двама Мълчаливи братя; одеждите им с цвят на пергамент проблясваха на магическата светлина.

— Брат Енок — поздрави ги Патрик — и…

— Брат Закарая — каза вторият, отмятайки качулката си назад.

Въпреки онова, за което Джейс бе намекнал в заседателната зала, видът на Закарая, които сега изглеждаше почти като човек, беше истински шок. Трудно им беше да го разпознаят; единствено тъмните руни върху скулите му напомняха какво бе някога. Беше слаб, почти крехък, и висок, с деликатни и много човешки очертания на лицето и тъмна коса. Изглеждаше на около двайсет години.

— Това брат Закарая ли е? — попита Изабел с нисък, изумен глас. — Че той кога стана толкова готин?

— Изабел! — прошепна Клеъри, ала брат Закарая или не я беше чул, или притежаваше завидно самообладание. той гледаше Джия и изведнъж, за изненада на Клеъри, каза нещо на език, който тя не разбираше.

Устните на Джия потръпнаха за миг, а после се свиха в строга линия.

— Амалрик Кригсмесър е мъртъв — обърна се тя към останалите.

На Клеъри, вцепенена от всичко, което се бе стоварило отгоре и само за няколко часа, и трябваха няколко секунди, за да си спомни кои беше това — Помраченият, когото бяха заловили в Берлин и довели във "Василиас", докато Братята търсеха лек.

— Нищо, което опитахме върху него, не подеиства — каза брат Закарая. Човешкият му глас беше мелодичен и Клеъри си помисли, че има британски акцент.

Досега го беше чувала единствено в ума си, а очевидно телепатичната комуникация заличаваше акцентите. — Нито една магия, нито една отвара. Накрая му дадохме да пие от Бокала на смъртните.

— Това го унищожи — разнесе се гласът на брат Енок. — Смъртта беше мигновена.

— Тялото на Амалрик трябва да бъде изпратено през Портал до Спираловидния лабиринт, за да бъде изследвано от магьосниците там — заяви Джия. — Може би, ако деистваме достатъчно бързо, тя… те ще успеят да научат нещо от смъртта му. Някакъв ключ към намирането на лек.

— Бедното му семейство — каза Мерис. — Дори няма да го видят изгорен и погребан в Града на тишината.

— той вече не е нефилим — напомни Патрик. — Ако се налагаше да го погребем, би трябвало да е на кръстопътя пред Брослиндската гора.

— Като майками — подхвърли Джейс. — Защото се е самоубила. Престъпниците, самоубииците и чудовищата се погребват там, където се срещат всички пътища, нали така?

Говореше с престорено бодрия си глас, онзи, които Клеъри знаеше, че прикрива гняв или болка; искаше и се да застане по-близо до него, ала стаята беше прекалено пълна.

— Невинаги — отвърна брат Закарая с мекия си глас. — Един от младите Лонгфорд взе участие в битката краи Цитаделата. Беше принуден да убие собствения си парабатаи, когото Себастиан бе превърнал. След това обърна меча към себе си и си преряза вените. Днес той ще бъде погребан заедно с другите загинали, с всички дължими почести.

Клеъри си спомни младия мъж, когото бе видяла пред Цитаделата да ридае над тялото на мъртъв нефилим в червени одежди, докато битката бушуваше около него. Зачуди се дали не би трябвало да спре и да поговори с него, дали това би помогнало, дали имаше нещо, което би могла да стори.

Джейс изглеждаше така, сякаш ще повърне.

— Ето защо трябва да ме оставите да отида при Себастиан — заяви той. — Това не може да продължава повече. Тези битки, схватките с Помрачените… той ще измисли и нещо по-лошо. Себастиан винаги измисля нещо още по-лошо. Да бъдеш превърнат, е по-ужасно от смъртта.