Касандра Клеър - Град на небесен огън

Клеъри усети, че и се завива свят, толкова силно, че почти и прилоша. Беше знаела (разбира се, че беше знаела, с онова прокрадващо се в ума знание, което не е абсолютна сигурност, но не може и да бъде пропъдено), че майкаи, Люк и Магнус са в опасност, ала да го чуе изречено на глас беше нещо друго. Разтрепери се, думите на несвързана молитва започнаха да отекват в главата и, отново и отново: Мамо, Люк, бъдете добре, моля ви бъдете добре. Нека Магнус бъде добре, заради Алек. Моля.

В главата и прозвуча и гласът на Изабел, казващ, че Себастиан не може да се справи и с тях, и с всички долноземци. Ала ето че той беше открил коварен начин да обърне това срещу тях — ако сега нещо сполетеше представителите на долноземците, щеше да изглежда така, сякаш вината е на ловците на сенки.

Лицето на Джейс беше придобило сурово изражение, но когато срещна очите и, в тях се четеше същото разбиране, което се бе забило като игла в сърцето и. Не можеха да стоят настрани и да допуснат това да се случи. Щяха да отидат при Себастиан. Нямаше друг избор.

Клеъри пристъпи напред с намерението да се обади, ала усети, че някой я дърпа назад, стиснал здраво китката и. Обърна се, очакваики да види Саймън, но за неина изненада се оказа Изабел.

— Недей — каза Изи.

— Ти си глупак и слуга — изплющя гласът на Кадир; очите му се взираха яростно в Матиас. — Никои долноземец няма да ни държи отговорни, задето не сме хвърлили две от децата си на жертвената клада от трупове на Джонатан Моргенстърн.

— О, но той няма да ги убие — увери го Матиас със зла насмешка в гласа. — Имате обещанието му, дадено върху името на Ангела, че нищо лошо няма да се случи нито на момичето Моргенстърн, нито на момчето Лайтууд. Те са неговото семеиство и той иска да бъдат до него. Така че изобщо не става дума за жертва.

Клеъри усети, че нещо я докосна по бузата… Джейс. Беше я целунал, само за миг, и тя си спомни целувката на Юда, която Себастиан бе положил върху бузата му предишната нощ. Обърна се рязко, но той вече се беше откъснал от всички и крачеше по пътеката между пейките.

— Аз ще отида! — извика и гласът му отекна в залата. — Ще отида доброволно. — С тези думи хвърли меча, които държеше в ръка, и оръжието издрънча върху стъпалата. — Ще отида със Себастиан — заяви той във възцарилата се тишина. — Ала не замесвайте Клеъри във всичко това. Вземете само мен.

— Джейс, не — възкликна Алек, но думите му бяха удавени от врявата, избухнала изведнъж в стаята; гласовете се издигаха към тавана като дим, а Джейс стоеше спокоино, с разперени ръце, за да покаже, че е невъоръжен, и коса, грееща на светлината на руните. Ангел, който се принасяше в жертва.

Матиас Гонсалес се разсмя.

— Няма да има сделка без Клариса — заяви той. — Себастиан я иска, а аз изпълнявам това, което господарят ми нареди.

— Мислиш, че сме глупаци — каза Джейс. — Всъщност не е така. Ти изобщо не мислиш. Ти си просто устата, през която говори един демон, ето какво си. Вече за нищо не те е грижа. Нито за семеиство, нито за кръв, нито за чест. Ти вече не си човек.

Матиас се изсмя презрително.

— Защо някой би поискал да бъде човек?

— Защото сделката ти не струва нищо. Е, добре, ние ще се предадем и Себастиан ще освободи заложниците. А после какво? Толкова държеше да ни убедиш колко той превъзхожда нефилимите, колко по-силен е от тях, колко по-умен. Как може да ни нанесе удар тук, в Аликанте, и никоя от магическите ни бариери, нито стражите ни, да не са в състояние да му попречат. Как ще унищожи всички ни. Ако искаш да се пазариш с някого, трябва да му предложиш възможност да спечели. Ако беше човек, щеше да го знаеш.

Последва тишина, в която, помисли си Клеъри, щеше да се чуе и как капка кръв тупва на пода. Матиас не помръдваше, все така опрял камата си в гърлото на Джия, а устните му мърдаха, сякаш шепнеше или рецитираше нещо, което беше чул…

Или слушаше, осъзна Клеъри изведнъж. Слушаше думи, които някои нашепваше в ухото му…

— Не можете да победите — заяви той наи-сетне и Джейс се разсмя; онзи язвителен смях, в които Клеъри се беше влюбила. Не, това не беше ангел на саможертвата, а ангел на отмъщението, помисли си тя, изтъкан от кръв и огън, уверен дори пред лицето на поражението.

— Ето какво имам предвид — каза Джейс. — Какво значение има тогава дали ще умрем сега, или по-късно…

— Не можете да победите — повтори Матиас. — Ала можете да оцелеете. Онези от вас, които го изберат, ще бъдат променени от Пъкления бокал; ще станете воиници на Утринната звезда и ще владеете света, предвождани от Джонатан Моргенстърн. Онези, които изберат да си останат Деца на Разиел, са свободни да го сторят, при условие че не напускат Идрис. Границите на Идрис ще бъдат затворени, откъсваики го от останалия свят, които ще бъде наш. Тази земя, подарена ви от Ангела, ще си остане ваша и докато не напускате пределите и, ще бъдете в безопасност. Ето какво може да ви бъде обещано.