Касандра Клеър - Град на небесен огън

Залата, в която преди няколко дни цареше такъв ред, сега беше пълна с викащи ловци на сенки. Всички бяха прави, някои — скупчени на групички, други — поотделно. Повечето от групичките спореха. Клеъри не можеше да различи думите им, ала ясно виждаше гневните им жестове. Погледът и обходи тълпата, търсеики познати лица — Люк и Джослин ги нямаше, но за сметка на това видя семеиство Лайтууд; Робърт стоеше до Мерис, облечен в инквизиторските си дрехи; тук бяха и

Ейлийн и Хелън, както и децата Блекторн.

А ей там, в средата на амфитеатъра, подредени в полукръг около двете катедри, стояха четирите изваяни от дърво стола за долноземците. Бяха празни, а върху дъските пред тях, надраскана с нещо, което приличаше на лепкава златна боя, имаше една-едничка дума.

Увт.

Джейс мина покраи Клеъри и влезе в залата. При вида на разкривените букви, раменете му се напрегнаха.

— Това е ангелска кръв.

В миг Клеъри отново видя библиотеката в Института, пода — изпоцапан с кръв и пера, и кухите кости на ангела.

Аrrive

Идвам.

А сега просто — V eni .

Дойдох.

Второ послание. О, Себастиан не си беше губил времето. Глупаво, помисли си Клеъри, колко глупаво от неина страна да си въобрази, че той ще доиде единствено за нея; че случилото се не беше част от нещо по-голямо; че той не бе искал повече — повече разруха, повече ужас, повече катаклизми. Спомни си самодоволната му усмивка, когато тя спомена битката при Цитаделата. Естествено, че беше повече от обикновено нападение; беше отвличане на вниманието. Нещо, което да накара нефилимите да насочат поглед извън Аликанте, да ги подтикне да се впуснат да претърсват света за него и неговите Помрачени, да ги изпълни със страх за ранените и загиналите им близки. А в същото време той бе проникнал в сърцето на Гард и бе оплискал пода с кръв.

Недалече от подиума стояха групичка Мълчаливи братя, а качулките на одеждите им с цвят на кости, скриваха лицата им. Това напомни на Клеъри за нещо и тя се обърна към Джейс.

— Брат Закарая… така и нямах възможност да те попитам дали си научил как е, добре ли е?

Джейс се взираше в надрасканата върху подиума дума с изражение сякаш му се повдига.

— Видях го във Василиас. Добре е. Беше… различен.

— Хубаво различен?

— По човешки различен — отвърна Джейс, но преди да успее да го попита какво има предвид, Клеъри чу някой да я вика по име.

Видя как в средата на стаята една ръка се вдигна изсред тълпата, махаики и трескаво. Изабел. Двамата с Алек стояха малко встрани от родителите си. Клеъри чу, че Джия извика нещо след нея, но тя вече си проправяше път през тълпата, следвана плътно от Джейс и Саймън. Върху нея отвсякъде се сипеха любопитни погледи. Но нали всички знаеха коя е. Знаеха кои са и тримата. Дъщерята на Валънтаин, осиновеният син на Валънтайн и дневният вампир.

— Клеъри! — извика Изабел, когато Клеъри, Джейс и Саймън се измъкнаха измежду зяпащите ги нефилими и едва не паднаха върху двамата Лайтууд, които бяха успели да си освободят малко пространство насред тълпата.

Изабел хвърли подразнен поглед на Саймън, преди да прегърне Джейс и Клеъри. В мига, в които тя пусна Джейс, Алек го дръпна за ръкава и продължи да го стиска, толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Джейс изглеждаше учуден, но не

каза нищо.

— Вярно ли е? — попита Изабел Клеъри. — Че Себастиан е бил у вас снощи?

— В къщата на Аматис, да… откъде знаеш?

— Баща ни е инквизиторът, разбира се, че знаем — отвърна Алек. — Всички говореха само за слуховете, че Себастиан е бил в града, преди да отворят заседателната зала и да видим… това.

— Вярно е — добави Саймън. — Консулът ме попита за станалото, когато ме събуди… сякаш знам каквото и да било. Проспах всичко — обясни той, виждаики въпросителния поглед на Изабел.

— Консулът каза ли ви нещо за това? — поиска да узнае Алек, махваики с ръка към зловещата сцена там долу. — Ами Себастиан?

— Не — отговори Клеъри. — Себастиан не е от онези, които споделят плановете си.

— Не би трябвало да е в състояние да се добере до представителите на долноземците. Не само че Аликанте се охранява, но и къщите на всички представители са обградени с магически бариери — каза Алек. Пулсът блъскаше като чук в гърлото му; ръката, с която продължаваше да стиска ръкава на Джейс, трепереше леко. — Отишли бяха на вечеря. Би трябвало да са в безопасност. — той пусна Джейс и напъха ръце в джобовете си. — А Магнус… Магнус изобщо не би трябвало да е там. Катарина бе тази, които идваше на негово място. — той погледна към Саймън. — Видях те с него на Площада на Ангела в нощта на битката. Каза ли ти защо е в Аликанте? — Саймън поклати глава.