Касандра Клеър - Град на небесен огън

Джейс не отговори. Вече беше потънал в дълбок сън; дишането му беше равномерно, ударите на сърцата им се забавиха и забиха в един ритъм. Клеъри лежеше будна, докато той спеше… съзерцаваше играещите пламъци и се мръщеше, а думите "прекрасна моя" отекваха в ушите й като спомен от думи, чути насън.

— Клеъри. Джейс. Събудете се.

Клеъри вдигна глава и едва не изписка, когато остра болка премина през схванатия и врат. Беше заспала, сгушена до рамото на Джейс; той също спеше, сврян в ъгъла на дивана, подложил под главата си направеното си на топка яке. Дръжката на меча се впи неприятно в бедрото на Клеъри, когато Джейс простена и се надигна.

Консулът стоеше над тях в официални дрехи, без да се усмихва. Джейс скочи на крака.

— Консул Пенхалоу — каза с толкова достойнство в гласа, колкото беше в състояние да събере, когато дрехите му бяха изпомачкани, а светлата му коса стърчеше на всички страни.

— Почти забравихме, че двамата сте тук — каза Джия. — Заседанието на Съвета започна.

Клеъри се изправи по-бавно, мъчеики се да прогони схващането от гърба и врата си. Устата и беше пресъхнала като тебешир и цялото тяло я болеше от напрежение и умора.

— Къде е майка ми? — попита тя. — Къде е Люк?

— Ще ви изчакам в коридора — каза Джия, ала не помръдна.

Джейс пъхаше ръце в якето си.

— Ей сега идваме, консул Пенхалоу.

Нещо в гласа на консула накара Клеъри да я погледне по-внимателно. Джия беше хубава, също като дъщеря си Еилиин, ала в момента в ъгълчетата на устата и очите и имаше остри бръчици от напрежение. Клеъри и преди бе виждала това изражение.

— Какво става? — настоя да узнае тя. — Нещо не е наред, нали? Къде е майками? Къде е Люк?

— Не сме сигурни — тихо отвърна Джия. — Така и не отговориха на съобщението, което им изпратихме предишната нощ.

Прекалено многото сътресения, понесени прекалено скоро едно след друго, бяха оставили Клеъри вцепенена. Тя не ахна, нито възкликна, просто усети как по вените и се разлива мраз. Грабна Хеосфорос от масата, където го беше оставила, и го втъкна в колана си. Без да каже дума, тя мина покрай консула и излезе в коридора.

Там я чакаше Саймън. Изглеждаше изтощен, прекалено блед дори за вампир. Клеъри посегна да го улови за ръката и докосна пръстена с формата на златно листо, който той носеше.

— Саймън ще доиде на заседанието — заяви тя, а погледът и сякаш предизвикваше консула да се опита да възрази.

Джия само кимна. Изглеждаше така, сякаш беше прекалено уморена, за да спори повече.

— Може да представлява Децата на нощта.

— Ама нали Рафаел щеше да го замества — възрази Саймън, разтревожен. — Не съм подготвен…

— Не успяхме да се свържем с никого от представителите на долноземците, включително и Рафаел.

Джия тръгна по коридора. Стените имаха бледия цвят и острата миризма на наскоро отсечено дърво. Това трябва да беше онази част от Гард, която беше построена наново след Воината на смъртните — предишната нощ Клеъри беше твърде уморена, за да забележи. От руните за ангелска сила, вдълбани на интервали по стените, струеше дълбока светлина и огряваше коридора, които нямаше прозорци.

— Как така не сте успели да се свържете с тях? — попита Клеъри и забърза след Джия.

Саймън и Джейс ги последваха. Коридорът зави, навлизаики все по-дълбоко в сърцето на Гард. Някъде пред тях Клеъри чуваше приглушено бучене, като гласа на океана.

— Нито Люк, нито майкати се върнаха от срещата си в Двора на феите. — Консулът спря в едно просторно преддверие. Тук влизаше немалко естествена светлина, струяща през прозорци, чиито стъкла бяха редуваща се мозаика от обикновени и цветни стъкла. Пред тях имаше двукрила врата, украсена с Триптиха на Ангела и Реликвите на смъртните.

— Не разбирам — извиси се гласът на Клеъри. — Там ли са все още? В къщата на Мелиорн?

Джия поклати глава.

— Мястото е празно.

— Но… къде е Мелиорн? Ами Магнус?

— Все още нищо не е сигурно — отвърна Джия. — В къщата няма никого, нито пък които и да било от представителите отговаря на съобщенията ни. Патрик и в момента претърсва града с група стражи.

— В къщата имаше ли кръв? — попита Джейс. — Следи от борба, каквото и да било?

Джия поклати глава.

— Не. Храната все още си беше върху масата. Изглеждаше сякаш… сякаш просто са се изпарили.

— Има и още нещо, нали? — каза Клеъри. — По изражението ви си личи, че има още.

Вместо отговор Джия отвори вратата на заседателната зала. Шум изпълни преддверието и Клеъри разпозна подобния на океански вълни звук, които чуваше от известно време. Тя заобиколи консула и спря нерешително на прага.