Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Седни — рече Клеъри и Джейс приседна на скърцащия кожен диван, отметнал глава, така че да я вижда. Светлината, хвърляна от пламъците, сякаш разпалваше искри в косата му. Поемаики си дълбоко дъх, Клеъри отиде при него и седна внимателно в скута му.

— Ще ме прегърнеш ли? — помоли го тя.

Джейс обви ръце около нея, притисна я до себе си. Клеъри усещаше мускулите на ръцете му, силата в гърба му, когато нежно, много нежно дланите му я докоснаха. Те бяха създадени за битки, ала въпреки това той можеше да бъде толкова нежен с нея, с пианото си, с всички неща, които обичаше.

Клеъри се облегна на него, седнала настрани в скута му, с крака върху дивана. Положи глава на рамото му и усети учестените удари на сърцето му.

— А сега ме целуни.

Той се поколеба.

— Сигурна ли си?

Клеъри кимна.

— Да. Да. Не е, като да сме го правили кои знае колко напоследък, но всеки път, щом те целуна, всеки път, когато ме докоснеш, сякаш извоюваме малка победа. Себастиан направи онова, което направи… защото не разбира разликата между това, да обичаш и да притежаваш. Между това, да се отдадеш и да вземеш. Мислеше, че ако може да ме накара да му дам себе си, ще ме притежава, ще бъда негова, а за него това е любов, защото той не познава нищо друго. Ала когато докосвам теб, аз го правя, защото искам, и именно там е разликата. И той никога няма да има това, нито да ми го отнеме. Никога. — С тези думи Клеъри се наведе и го целуна — леко докосване на устни в устни, докато ръката й се подпираше на облегалката на дивана.

Усети как Джейс си пое дълбоко дъх, когато между тях премина мъничка искра. Бузата му помилва нейната, косите им се преплетоха, червена и златна.

Клеъри отново се намести в него. Пламъците в камината подскачаха и част от топлината им се просмука в костите и. Облягаше се на рамото, което беше белязано с бялата звезда на рода Херондеил, и мисълта и се насочи към всички, които бяха дошли преди него, всички, чиято кръв и кости, и живот, го бяха направили това, което е.

— За какво мислиш? — попита Джейс, докато прокарваше пръсти през косата и, оставяйки къдриците и да се плъзват между тях.

— Че се радвам, задето ти казах. Ами ти?

Джейс помълча малко, докато пламъците се издигаха и спускаха. После каза:

— Мислех си за думите ти, че Себастиан е самотен. Опитвах се да си спомня какво беше да живея в онази къща заедно с него. той ме прие по много причини, така е, ала наи-вече — за да има компания. Компанията на някого, които според него би могъл да го разбере, защото бе отгледан по същия начин. Опитвах се да си спомня дали някога изобщо съм го харесвал, дали ми е било приятно да прекарваме времето си заедно.

— Не мисля. Просто от това, че бях там, с теб… никога не изглеждаше така, сякаш се чувстваш комфортно, не и наистина. Беше си ти, и все пак — не беше. Трудно ми е да го обясня.

Джейс се загледа в огъня.

— Не е чак толкова трудно. Мисля, че има част от нас, отделна дори от волята и ума ни, и именно нея той не може да докосне. Онова не бях деиствително и изцяло аз и Себастиан го знаеше. той иска да го харесват и дори обичат заради това, което е, наистина. Ала не смята, че трябва да се промени, за да заслужи тази обич; вместо това иска да промени целия свят, да промени човечеството, да го превърне в нещо, което да го обича. — той поспря за миг. — Извиняваи за фотьоилната психология. Буквално — понеже наистина сме във фотьойл.

Ала Клеъри се бе замислила дълбоко.

— Когато претърсих вещите му в къщата, открих едно писмо, което беше написал. Не беше довършено, но започваше с думите "Прекрасна моя". Помня, че ми се стори странно. Защо му бе да пише любовни писма? Искам да кажа, той разбира секса донякъде, както и желанието, ала романтичната любов? Не и от това, което аз видях.

Джейс я привлече към себе си, наместваики я още по-плътно в извивката на тялото си. Клеъри не бе сигурна кои кого утешава; знаеше единствено, че сърцето му бие уверено до кожата и и че мирисът му (смесица от сапун, пот и метал) бе познат и успокояващ. Тя сякаш омекна до него; изтощението я заля като вълна и я повлече в глъбините си; клепачите и натежаха. Изминалият ден беше предълъг, нощта също, дълъг бе и денят преди тях.

— Събуди ме, ако майка ми и Люк дойдат, докато спя — каза тя.

— О, ще бъдеш събудена, и още как — сънливо отвърна Джейс. — майка ти ще реши, че се опитвам да се възползвам от теб и ще ме подгони из стаята с ръжена.

Клеъри вдигна ръка и го погали по бузата.

— Аз ще те защитя.