Касандра Клеър - Град на небесен огън

Руфъс присви очи насреща му.

— Да не би да ме изхвърляш? Знаейки, че нямам къде да отида?

— Сигурен съм, че все ще намериш нещо. — Бат понечи да се обърне.

— Предизвиквам те — каза Руфъс. — Бат Веласкес, предизвиквам те за водачеството на нюйоркската глутница.

— Не! — ужасено възкликна Мая, ала Бат вече беше изпъчил рамене. Очите му срещнаха тези на Руфъс; напрежението между двамата върколаци беше осезаемо като оголена жица.

— Приемам предизвикателството. Утре вечер, в "Проспект Парк". Ще те чакам там. И като се обърна, той излезе от участъка. След един миг на вцепенение, Мая се втурна след него.

Студеният въздух я блъсна в секундата, в която излезе на входните стъпала. Леден вятър бушуваше навън и проникваше под якето и. Тя се спусна по стълбите, а рамото още я болеше. Докато успее да го настигне, Бат почти беше завил зад ъгъла; сграбчи го за ръкава и го накара да се обърне към нея. Даваше си сметка, че хората на улицата ги зяпат, и за миг и се прииска да имаше една от руните за магически прах на нефилимите. Бат сведе поглед към нея. Между очите му имаше гневна бръчка, а белегът изпъкваше върху бузата му.

— Полудя ли! — възкликна Мая. — Как можа да приемеш предизвикателството на Руфъс? Та той е огромен.

— Знаеш правилата, Мая — отвърна Бат. — Предизвикателството не може да бъде отхвърлено.

— Само ако е отправено от член на глутницата! Трябваше да го отклониш.

— И да изгубя цялото уважение на глутницата. Никога вече нямаше да се подчиняват на заповедите ми.

— той ще те убие — каза Мая и се почуди дали Бат разбира какво се крие зад думите и: че току-що беше видяла Джордан да умира и не мислеше, че е в състояние да го преживее втори път.

— Не е толкова сигурно. — той извади от джоба си нещо, което подрънкваше, и го пъхна в шепата и. След миг Мая разбра какво беше. Ключовете на Джордан. — Пикапът му е паркиран зад ъгъла — обясни Бат. — Вземи го и върви. Стой настрана от участъка, докато тази ситуация не бъде разрешена. Нямам доверие на Руфъс, когато е около теб.

— Ела с мен — примоли се Мая. — Никога не те е било грижа да бъдеш с глутницата. Можем просто да отидем някъде, докато Люк се върне и оправи всичко това…

— Мая. — Бат сложи ръка върху неината и пръстите му се обвиха нежно около дланта и. — Да чакаме Люк да се върне, е точно каквото Руфъс иска да направим. Да си тръгнем, е равносилно на това, да изоставим глутницата. А ти знаеш какво ще избере да стори Руфъс. Или по-точно — да не стори. Ще остави Себастиан да избие ловците на сенки, без да си помръдне пръста, и докато Себастиан реши да се върне, за да ни помете като последните фигури върху дъска за шах, вече ще е твърде късно. Мая погледна пръстите му, докосващи нежно кожата й.

— Знаеш ли — продължи Бат. — Спомням си, когато ми каза, че се нуждаеш от повече лично пространство. Че не можеш да имаш сериозна връзка. Аз го приех и се отдръпнах. Дори започнах да излизам с онова момиче, магьосницата, как и беше името…

— Ева — подсказа му Мая.

— Точно така. Ева. — Бат изглеждаше учуден, че не е забравила. — Само че нещата не се получиха, пък и маи се отдръпнах твърде много. Може би трябваше да ти кажа какво изпитвам. Може би трябваше…

Мая вдигна очи към него, слисана и объркана, и видя как изражението му се промени; пред очите му сякаш се спуснаха капаци и скриха моментната му уязвимост.

— Няма значение. Не е честно да ти стоварвам всичко това точно сега. — Бат я пусна и се отдръпна. — Вземи пикапа — каза той и заотстъпва назад, за да се слее с тълпата, отиваща към Канал Стриит. — Махни се от града. И се грижи за себе си, Мая. Заради мен.

Джейс остави стилито си върху облегалката на дивана и прокара пръст по иратцето, което беше нарисувал върху ръката на Клеъри. Около китката му проблясваше сребърна лента. По някое време, Клеъри не помнеше точно кога, беше вдигнал падналата гривна на Себастиан и я беше закопчал около собствената си китка. Нямаше особено желание да го попита защо.

— По-добре. Благодаря.

Дънките на Клеъри бяха навити над коленете и пред очите и синините по краката и започнаха да избледняват. Намираха се в една стая в Гард, някакво място за срещи, предположи тя. Имаше няколко маси и дълъг кожен диван, обърнат с лице към слабо горящ огън. На една от стените бяха наредени книги. Пламъците осветяваха стаята, а през прозорците се откриваше изглед към Аликанте и греещите демонски кули.

— Еи. — Златните очи на Джейс обходиха изпитателно лицето и. — Добре ли си?