Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Хаиде, опитаи — каза той. — При Цитаделата извади късмет. Не очаквах да гориш така, когато те пронизах. Грешката беше моя. Но няма да я повторя.

Погледът на Джейс се стрелна към Клеъри за миг и тя кимна на въпроса в него — да, добре беше.

— Значи, го признаваш. — Джейс доиде малко по-близо до тях. Ботушите му стъпваха меко по дървения под. — Небесният огън те изненада. Хвана те неподготвен. Ето защо побягна. Изгуби битката при Цитаделата, а ти не обичаш да губиш.

Острата като нож усмивка на Себастиан стана малко по-ярка, малко по-чуплива.

— Не получих онова, за което дойдох. Ала научих доста.

— Не събори стените на Цитаделата — каза Джейс. — Не проникна в оръжейната. Не превърна Сестрите.

— Не отидох в Цитаделата за оръжия и доспехи — насмешливо отвърна Себастиан. — Тях мога да си набавя много лесно. Дойдох за вас. За вас двамата.

Клеъри погледна косо към Джейс. той стоеше неподвижен, с безизразно, каменно лице.

— Нямаше откъде да знаеш, че ще бъдем там — каза Клеъри. — Лъжеш.

— Не лъжа. — Себастиан буквално грееше, като запалена факла. — Аз те виждам, сестричке. Виждам всичко, което се случа в Аликанте. Денем и нощем, в мрак и в светлина. Виждам те.

— Престани — отсече Джейс. — Не е вярно.

— Нима? Откъде тогава знаех, че Клеъри ще бъде тук ? Сама, тази вечер.

Джейс продължи да се приближава, дебнешком, като котка, тръгнала на лов.

— Защо не знаеше, че и аз ще бъда тук?

Себастиан направи физиономия.

— Трудно е да наблюдаваш двама души едновременно. Толкова много неща са ми на главата…

— И ако искаш Клеъри, защо просто не я отведеш със себе си? — продължи Джейс. — Защо ти е да губиш толкова време в приказки? — Гласът му тегнеше от презрение. — Защото искаш тя да поиска да доиде с теб. Никои в живота ти не е правил нищо друго, освен да те ненавижда майка ти. Баща ти. А сега и сестра ти. Клеъри не се е родила с омраза в сърцето. Ти я накара да те намрази. Ала не това си искал. Забравяш, че бяхме свързани, аз и ти. Че съм виждал сънищата ти. В главата ти има свят от пламъци, които ти гледаш отвисоко от една тронна зала, а в нея има два трона. Е, за кого е вторият трон? Кой седи до теб в сънищата ти?

Себастиан се изсмя накъсано; по бузите му имаше червени петна, сякаш беше трескав.

— Правиш грешка — каза той, — като ми говориш по този начин, ангелско момче.

— Дори и в сънищата си не си сам — продължи Джейс с онзи глас, в които Клеъри се беше влюбила; гласът на момче, което и разказва историята за едно дете, един сокол и уроците, които бе научило. — Ала къде би могъл да откриеш някои, които да те разбере? Ти не разбираш обичта; баща ни те е научил прекалено добре. Разбираш обаче кръвната връзка. С Клеъри имате една и съща кръв. Ако тя е до теб, докато гледате как светът гори, това би било всичкото одобрение, от което се нуждаеш.

— Никога не съм търсил одобрение — процеди Себастиан през стиснати зъби. — Твоето, нейното, ничие.

— Нима? — Джейс се усмихна, когато гласът на Себастиан се извиси. — Тогава защо толкова пъти ни даваше втори шанс? — Беше спрял да се приближава дебнешком и сега стоеше срещу тях; бледозлатистите му очи грееха в мъждивата светлина. — Сам го каза. Прониза ме — в рамото. Можеше да забиеш меча си в сърцето ми. Ала нещо те спря. Защо го направи? Заради мен? Или защото една мъничка част от мозъка ти знае, че Клеъри никога няма да ти прости, ако сложиш край на живота ми?

— Клеъри, искаш ли сама да кажеш какво мислиш по този въпрос? — рече Себастиан, без обаче и за миг да откъсва очи от оръжието в ръцете на Джейс. — Или предпочиташ той да отговори вместо теб?

Джейс погледна към Клеъри и този път Себастиан стори същото. За миг Клеъри почувства тежестта на погледите им върху себе си, черен и златен.

— Никога няма да поискам да доида с теб, Себастиан — заяви тя. — Джейс е прав. Ако трябва да избирам между това, да прекарам живота си с теб, или да умра, предпочитам да умра.

Очите на Себастиан потъмняха.

— Ще си промениш мнението. Ще седнеш на трона до мен по собствена воля, когато настъпи краят на края. Дадох ти възможност да доидеш доброволно. Платих с кръв и несгоди, за да те имам до себе си по твои избор. Ала ще те взема и насила, ако се налага.

— Не! — каза Клеъри в същия миг, в които на долния етаж се разнесе силен

трясък. Изведнъж къщата се изпълни с гласове.

— О, небеса. — Гласът на Джейс тегнеше от сарказъм. — Да не би пък случайно да съм изпратил огнено съобщение до Клеива, когато видях тялото на стража, когото си убил и захвърлил под моста? Глупаво от твоя страна, Себастиан, да не го скриеш по-добре.