Касандра Клеър - Град на небесен огън

Изражението на Себастиан се напрегна, толкова мимолетно, че повечето хора дори не биха забелязали, помисли си Клеъри. той посегна към нея, а устните му оформяха думи — заклинание, което да я освободи от каквато и да бе силата, притискаща я към стената. Тя се оттласна, блъсна го, а в следващия миг Джейс се хвърли към тях, вдигнал меча си…

Себастиан отскочи, ала не можа да се изплъзне съвсем на острието и по ръката му се стече струика кръв. той извика, залитна назад… и спря. Широка усмивка се разля по лицето му, докато Джейс се взираше в него с пребледняло лице.

— Небесния огън — каза Себастиан. — Все още не знаеш как да го контролираш. Понякога действа, понякога — не, а, малки братко?

Очите на Джейс лумнаха със златна светлина.

— Ще я видим тази!

И той се хвърли към Себастиан, а мечът му проряза мрака със сиянието си.

Само че Себастиан беше прекалено бърз. той пристъпи напред и изтръгна оръжието от ръката на Джейс. Клеъри се дърпаше, но магията на Себастиан я държеше прикована на място; преди Джейс да успее да помръдне, Себастиан вдигна меча му и го заби в собствените си гърди. Острието разкъса ризата и потъна в кожата му. Потече алена човешка кръв, тъмна като рубин. Очевидно го болеше — зъбите му се оголиха в грозна гримаса, дъхът му излизаше накъсано, ала ръката му продължаваше да се движи сигурно. Ризата му се изду на гърба и върхът на меча изскочи от другата страна сред струя от кръв. Времето сякаш се проточи като ластик. Дръжката на меча се удари в гърдите на Себастиан, острието стърчеше от гърба му и от него се процеждаха алени капки. Джейс стоеше, потресен и вкаменен, докато Себастиан протягаше окървавени ръце, за да го притегли към себе си. Гласът на Себастиан се извиси над звука от стъпките, трополящи по стълбището:

— Усещам небесния огън във вените ти, ангелско момче; усещам как гори под кожата ти. Неподправената мощ абсолютното добро. Все още чувам виковете ти да отекват във въздуха, когато Клеъри заби оръжието в гърдите ти. Дълго ли горя? — Задъханият му глас беше натежал от отровно напрежение. — Мислиш си, че наи сетне притежаваш оръжие, което би могъл да използваш против мен, нали? И навярно ако имаше петдесет или дори сто години, за да се научиш да овладяваш огъня, наистина би могъл, ала онова, с което не разполагаш, е именно време. Огънят бушува неконтролируемо в тялото ти и е много по-вероятно да унищожи теб, отколкото ти някога да унищожиш мен.

Себастиан вдигна ръка и като я сложи на тила му, го придърпа по-близо до себе си, така че челата им почти се докосваха.

— Двамата с Клеъри сме еднакви — каза той. — А ти… ти си моето огледало. Един ден тя ще избере мен пред теб, обещавам ти го. И ти ще бъдеш там, за да го видиш.

С едно светкавично движение той целуна Джейс по бузата, бързо и силно. Когато се отдръпна, там имаше кръв.

— Аве, учителю Херондеил — каза Себастиан и завъртя сребърния пръстен около пръста си… Нещо проблесна и той изчезна.

В продължение на един безмълвен миг Джейс се взираше в мястото, където стоеше Себастиан допреди малко, а после тръгна към Клеъри. Освободени внезапно от изчезването на Себастиан, краката и се подкосиха и тя падна по колене на пода. Начаса се хвърли към Хеосфорос и като обви пръсти около него, го издърпа към себе си, притискайки го така, сякаш беше дете, което се нуждае от закрила.

— Клеъри… Клеъри…

И ето че Джейс вече беше коленичил до нея и я държеше в прегръдките си; тя се отпусна в тях и опря чело в рамото му. Даде си сметка, че ризата му, а сега и неината кожа, са мокри от кръвта на брат и, и в същия миг вратата се отвори рязко и стражите на Клейва нахлуха в стаята.

— Заповядай — каза Леила Харяна, една от наи-новите вълчици в глутницата, докато подаваше вързопче дрехи на Мая, която ги пое признателно.

— Благодаря ти… нямаш представа какво е отново да имаш чисти дрехи — каза Мая, преглеждайки купчинката: потниче, дънки, вълнено яке.

Двете с Леила носеха горе-долу един и същи размер и дори ако дрехите не и паснеха съвсем, пак беше за предпочитане пред това, да се върне в апартамента на Джордан. Доста време беше минало, откакто Мая за последен път беше живяла в щаба на глутницата, и всичките и неща бяха в апартамента на Джордан и Саймън, ала мисълта за онова място, без никое от момчетата в него, беше прекалено потискаща. Тук поне беше заобиколена от други върколаци, от постоянния звук на гласове, от миризмата на китаиска или малаизииска храна за вкъщи, от шумовете на хора, готвещи в кухнята. Бат също беше тук — не се натрапваше, но винаги беше наблизо, ако тя се нуждаеше от някого, с когото да поговори, или просто да поседи и да помълчи, докато гледат колите, минаващи по Бакстър Стрийт.