Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Заедно с теб. — Клеъри остави в тона и да се промъкне едва забележима иронична нотка, ала Себастиан като че ли не я забеляза.

— Заедно с мен. Ако ми се вречеш във вярност, ако ми го обещаеш в името на Ангела, ще ти повярвам. Когато всичко друго се промени, ще запазя единствено теб.

Клеъри премести ръката си още съвсем мъничко и ето че пръстите и вече бяха около дръжката на Хеосфорос. Всичко, което трябваше да стори, бе да ги свие в юмрук…

— И ако не го направя?

Изражението му стана сурово.

— Ако ми откажеш сега, ще превърна всички, които обичаш, в Помрачени, а теб ще оставя последна, за да видиш как се променят, докато все още си в състояние да изпитваш болка от това.

Клеъри преглътна с усилие; гърлото и беше пресъхнало.

— Това ли е милостта ти?

— Милостта зависи от твоето съгласие.

— Не съм съгласна.

Ресниците му се снижиха, разпръсваики светлината; усмивката му вещаеше ужасяващи неща.

— Каква ще промени това, Клариса? Така или иначе, ще се биеш на моя страна. Или ще запазиш свободата си и ще застанеш до мен, или ще я загубиш и ще застанеш до мен. Защо да не бъдеш с мен?

— Ангелът — рече Клеъри. — Как се казваше?

Сепнат, Себастиан се поколеба за миг, преди да отговори.

— Ангелът?

— Онзи, чиито крила отряза и изпрати на Института — отвърна тя. — Онзи, когото уби.

— Не разбирам. Какво значение има?

— Не — бавно каза Клеъри. — Не разбираш. Нещата, които си извършил, са прекалено ужасни, за да бъдат простени някога, а ти дори не знаеш, че са ужасни. И именно заради това отговорът ми е "не". Никога. Никога няма да ти простя. Никога няма да те обичам. Никога.

Клеъри видя как всяка неина дума го зашлевява като шамар. Когато той си пое дъх, за да отговори, тя замахна с Хеосфорос право към сърцето му.

Ала Себастиан беше по-бърз и това, че краката и бяха приковани на място с помощта на магия, скъсяваше обсега и. той се дръпна рязко; Клеъри се протегна, мъчеики се да го придърпа към себе си, но той с лекота отскубна ръката си. Нещо издрънча и Клеъри смътно си даде сметка, че сребърната му гривна е паднала. Тя отново замахна към него с меча си; Себастиан се дръпна и Хеосфорос остави чист разрез върху предницата на ризата му. Клеъри го видя как изкриви устни от болка и гняв. Сграбчи я за ръката и я вдигна, блъсваики я във вратата с такава сила, че вълна на вцепенение се разля чак до рамото и. Пръстите и охлабиха хватката си около Хеосфорос и той тупна на пода.

Себастиан наведе очи към падналото оръжие, а после отново ги вдигна към нея, дишаики тежко. Кръв беше обагрила ризата му там, където Клеъри я беше срязала, ала раната не беше достатъчна, за да го забави. Прониза я разочарование, по-остро от болката в китката и. Тялото му я притисна към вратата; тя усещаше напрежението във всеки негов сантиметър. Гласът му режеше като нож:

— Това е Хеосфорос, Носителят на зората. Откъде си го взела?

— От един магазин за оръжия — задъхано отговори Клеъри; чувствителността започваше да се завръща в рамото и и болката беше неописуема. — Жената, която държи магазина, ми го даде. Каза, че никои друг никога не би… не би поискал оръжие на Моргенстърн. Нашата кръв е омърсена.

— Ала е нашата кръв — рязко отговори Себастиан. — А ти си взела меча. Поискала си го. — Клеъри усещаше горещината, която се излъчваше от тялото му — тя сякаш сияеше около него, като пламъка на умираща звезда. Себастиан наведе глава, така че устните му докосваха шията и; думите му, когато заговори до кожата и, бяха с ритъма на неиния пулс. — Лъжеш, когато казваш, че никога няма да ме обичаш. Че сме различни. Лъжеш, точно както правя аз…

— Престани! Свали ръцете си от мен.

— Ала ти си моя — каза Себастиан. — Искам да… нуждая се да…

той си пое накъсано дъх; зениците му бяха неимоверно разширени. Сегашното му държание плашеше Клеъри повече от всичко, което бе правил някога. Себастиан, които се владее, беше страшен. Себастиан, излязъл извън контрол, беше нещо прекалено ужасяващо дори да си го представи.

— Пусни я — долетя ясен, суров глас от другия краи на стаята. — Пусни я и престани да я докосваш или ще те превърна в пепел.

Джейс.

Клеъри го видя иззад рамото на Себастиан, застанал там, където само преди миг нямаше никого. Беше пред прозореца и пердетата се развяваха зад него, полюшвани от вятъра, идващ откъм канала; очите му бяха твърди като ахати. Беше в боино облекло, а в ръката си държеше меч; синините все още не бяха избледнели напълно върху лицето му, което гледаше Себастиан с изражение на абсолютна ненавист. Клеъри почувства как цялото тяло на Себастиан се напрегна до неиното; миг по-късно той се отдръпна от нея и настъпи меча и, като в същото време ръката му се спусна към колана. Усмивката му беше остра като бръснач, ала очите му бяха нащрек.