Касандра Клеър - Град на небесен огън

Разбира се, имаше си и минуси. Руфъс Хеистингс, огромен, покрит с белези и страховит в черните си рокерски дрехи, като че ли беше навсякъде едновременно; дразнещият му глас се чуваше в кухнята, докато той мърмореше над обяда си как Люк Гароуеи не бил лидер, на когото можело да се разчита, как бъдещата му жена някога била ловец на сенки, как лоялността му била под въпрос, как се нуждаели от някого, на когото биха могли да разчитат винаги да поставя на първо място върколаците.

— Няма защо. — Леила си играеше със златната шнола в тъмната си коса и като че ли се чувстваше неловко. — Мая, нека те посъветвам нещо… може би е по-добре да понамалиш цялото това с верността към Люк.

Мая се вцепени.

— Мислех, че всички са верни на Люк — каза тя предпазливо. — И на Бат.

— Ако Люк беше тук, може би — отвърна Леила. — Ала почти не сме го чували, откакто отиде в Идрис. Претор Лупус не е глутницата, но Себастиан хвърли ръкавицата. Иска да изберем между ловците на сенки и това, да отидем на воина заради тях и…

— Воината е неизбежна — заяви Мая с нисък, яростен глас. — Не изпитвам сляпа вярност към Люк. Аз познавам ловците на сенки. Срещала съм и Себастиан. той ни ненавижда. Всеки опит да се помирим с него е обречен…

Лейла вдигна ръце.

— Окей, окей Както ти казах — беше просто съвет. Надявам се дрехите да ти станат — добави тя и се отдалечи по коридора.

Мая се напъха в ризата и дънките (теснички, както предполагаше) и наметна якето на Леила. След това взе портфеила си от масата, нахлузи ботушите си и отиде да почука на вратата на Бат.

той и отвори гол до кръста, което Мая не беше очаквала. Освен този върху дясната буза, имаше белег и върху дясната ръка, оставен от куршум… не сребърен. Белегът приличаше на лунен кратер, бял върху тъмната му кожа. той повдигна вежди.

— Мая?

— Виж, смятам да сложа Руфъс на мястото му — заяви тя. — Пълни главите на всички с глупости и на мен ми писна.

— Хей! — Бат вдигна ръка. — Не мисля, че идеята е добра…

— той няма да престане, освен ако някои не му каже. Спомням си, когато с Джордан го видяхме в Претор Лупус. Претор Скот каза, че строшил крака на друг върколак без никакъв повод. Някои хора видят ли вакуум във властта, единственото, което искат, е да го попълнят. Изобщо не ги интересува дали някои няма да пострада.

Мая се завъртя на пети и пое към долния етаж. Чу как Бат изруга приглушено зад нея, преди да я настигне на стъпалата, навличайки забързано ризата си.

— Мая, наистина не…

— Ето къде си бил — каза Мая.

Беше стигнала до лобито, където Руфъс се облягаше на нещо, което някога трябва да е било полицеиско бюро. Групичка от около десетина върколаци, между които и Лейла, го бяха наобиколили.

— …трябва да им покажем, че сме по-силни — тъкмо казваше той. — И че сме верни на себе си. Вълкът е в глутницата силен, тя пък е силна с вълка. — Гласът му беше точно толкова дрезгав, колкото Мая си го спомняше, сякаш нещо много отдавна беше наранило гърлото му. Дълбоките белези по лицето му изпъкваха върху бледата кожа. Виждаики Мая, той се усмихна. — Здравеи. Мисля, че вече сме се срещали. Съжалявам за гаджето ти.

Съмнявам се.

— Силата идва от лоялността и единството, не от това, да разединяваш хората с лъжи — сопна се Мая.

— Току-що се виждаме за втори път и ти вече ме наричаш лъжец? — Държанието на Руфъс беше нехаино, ала под повърхността се долавяше напрежение, като котка, готвеща се за нападение.

— Ако твърдиш, че трябва да останем настрани от воината на нефилимите, наистина си лъжец. Себастиан няма да спре с ловците на сенки. Унищожи ли ги, ще се заеме с нас.

— Себастиан не се интересува от долноземците.

— Та той току-що изби Претор Лупус! — извика Мая. — Интересува се единствено от разруха. Той ще убие всички ни.

— Не и ако не се съюзим с ловците на сенки!

— Това е лъжа. — Мая видя как Бат прокара ръка пред очите си, а после нещо я удари силно по рамото и я запрати назад. Хваната неподготвена, тя залитна и улови ръба на бюрото, за да запази равновесие.

— Руфъс! — изрева Бат и Мая си даде сметка, че именно Руфъс я беше ударил. Тя стисна зъби, твърдо решена да не му достави удоволствието да види болка върху лицето й.

Руфъс стоеше и се подхилкваше насред групичката върколаци, които изведнъж се бяха вцепенили. Бат направи крачка напред и сред останалите вълци пробяга шепот. Руфъс беше огромен, извисяваше се дори над Бат; раменете му бяха яки и широки като талпи.

— Руфъс — заяви Бат. — В отсъствието на Гароуеи аз съм лидерът тук. Ти си наш гост, ала не си част от глутницата. Време е да си вървиш.