Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Вечерят? — предположи Клеъри. Уличните лампи вече бяха запалени, обливаики улицата с магическа светлина. — Живеят собствения си живот? О, хаиде, Саймън. Те вероятно познават някои от загиналите в битката снощи. Ако искаш да се видиш с Изабел, утре е заседанието на Съвета и…

— Тя знае — каза той. — Че родителите и вероятно ще се разделят. Че баща и е имал афера.

— Баща й какво? — Клеъри го зяпна. — Кога?

— Преди много време. — Саймън определено заваляше думите. — Преди Макс. Щял е да ги напусне, но… научил за Макс и останал. Мерис казала на Изабел, преди много години. Не е честно да стоварваш подобно нещо върху плещите на едно малко момиче. Изи е силна, но въпреки това… Не бива да го правиш. Не и на собственото си дете. Трябва сам да носиш своя товар.

— Саймън. — Клеъри си помисли за неговата маИка, която го отпраща от вратата си. "Не бива да го правиш. Не и на собственото си дете." — Откога знаеш? За Робърт и Мерис?

— От няколко месеца. — той се приближи до портата на къщата. — Исках да и помогна, ала тя не желаеше да казвам каквото и да било, да правя каквото и да било… между другото, майкати знае. Тя каза на Изи с кого е имал афера Робърт. Не е бил някой, за когото тя е чувала. Не знам това улеснява ли нещата, или ги влошава.

— Какво? Саймън, ти залиташ. Саймън…

Саймън се блъсна в оградата пред дома на инквизитора с оглушителен трясък.

— Изабел! — провикна се той, отметнал глава назад. — Изабел!

— Мили боже! — Клеъри го сграбчи за ръкава. — Саймън! — изсъска тя. — Ти си вампир насред Идрис. Може би ще е по-добре да не се опитваш да привлечеш вниманието с крясъци.

Саймън не й обърна никакво внимание.

— Изабел! — извика той отново. — Украси стената с гарвановочерните си коси!*

* Алюзия за приказката "Рапунцел" на Братя Грим. — Бел. прев.

— Мили боже — прошепна Клеъри. — Имало е нещо в кръвта, която Рафаел ти даде, нали? Ще го убия.

— Той вече е мъртъв — отбеляза Саймън.

— той е нежив. Очевидно все още може да умре… е, ами отново. Ще го убия наново. Хаиде, Саймън. Да се прибираме вкъщи. Ще си легнеш и ще си сложиш лед на челото…

— Изабел! — изкрещя Саймън.

Един от прозорците на горния етаж се отвори и Изабел се показа на него. Гарвановочерната и коса наистина беше пусната и падаше около лицето и. Което имаше адски гневно изражение.

— Млъквай, Саймън! — изсъска тя.

— Няма! — оповести той непокорно. — Защото си моята прекрасна дама и аз ще спечеля благоволението ти.

Изабел отпусна глава в ръцете си.

— Пиян ли е? — попита тя Клеъри.

— Не знам. — Клеъри се разкъсваше между лоялността към Саймън и необходимостта да го отведе оттам възможно наи-бързо. — Мисля, че може да е пил развалена кръв или нещо такова.

— Обичам те, Изабел Лайтууд! — провикна се Саймън, стряскаики всички наоколо. Из цялата къща светнаха лампи; в съседните къщи — също. Откъм улицата се разнесе шум и миг по-късно се появиха Еилиин и Хелън; и двете изглеждаха изтощени, а Хелън тъкмо връзваше къдравата си руса коса. — Обичам те и няма да си тръгна, докато не ми кажеш, че и ти ме обичаш!

— Кажи му, че го обичаш — подвикна Хелън. — Ще изкара акъла на цялата улица. — Тя помаха на Клеъри. — Радвам се да те видя.

— И аз — отвърна Клеъри. — Толкова съжалявам за станалото в Лос Анджелис и ако мога да помогна с…

Нещо падна с пърхане от небето. Всъщност две неща — чифт кожени панталони и бяла риза с волани, които се приземиха в краката на Саймън.

— Вземай си дрехите и се пръждосвай! — изкрещя Изабел.

Над нея се отвори друг прозорец и Алек се надвеси навън.

— Какво става? — Погледът му попадна върху Клеъри и останалите и веждите му се сбърчиха учудено. — Какво е това? Да не сте подранили с коледните песни?

— Аз не пея коледни песни — заяви Саймън. — Аз съм евреин. Знам само песента за дрейдъла*.

* Четиристранен дървен пумпал, с който по традиция децата си играят на еврейския празникХанука. — Бел. прев.

— той добре ли е? — обърна се Еилиин към Клеъри; звучеше разтревожено. — Вампирите полудяват ли?

— Не е луд — каза Хелън. — Пиян е. Трябва да е погълнал кръвта на някои, който е пил алкохол. От него вампирите могат да… ами да изпитат подобен ефект.

— Мразя Рафаел — измърмори Клеъри.

— Изабел! — провикна се Саймън. — Престани да ме замеряш с дрехи! Само защото ти си ловец на сенки, а аз вампир, не означава, че нещата между нас не могат да се получат. Нашата любов е забранена, като любовта между акула и… и ловец на акули. Но точно това я прави специална.