Касандра Клеър - Град на небесен огън

В усмивката на брат Закарая, които сега беше просто момче като него, се долавяше мъничко тъга.

— Надявам се, че си прав.

— Не мога да повярвам, че Джордан е мъртъв — каза Клеъри. — Та нали току-що го видях. Седеше на стената на Института, докато преминавахме през Портала.

Запътили се към центъра на града, двамата със Саймън крачеха покраи един от каналите. Демонските кули се издигаха около тях и сиянието им се отразяваше във водата. Саймън и хвърли кос поглед. Мисълта му непрекъснато се връщаше на това, как изглеждаше тя предишната нощ — посиняла и изтощена, почти в безсъзнание, с разкъсани окървавени дрехи. А ето че сега отново приличаше на себе си — цветът се беше завърнал върху лицето и, докато крачеше, напъхала ръце в джобовете си, а дръжката на меча стърчеше от колана й.

— Нито пък аз — каза той.

Очите на Клеъри бяха далечни и ярки; Саймън се зачуди какво ли си спомня — как Джордан учи Джейс да контролира емоциите си в Сентръл Парк? Как говори на един пентаграм в апартамента на Магнус? Първия път, когато го бяха видели — когато се пъхна под вратата на един гараж, за да се яви на прослушване в групата на Саймън? Как седи на дивана в апартамента, които делеше със Саймън, и играе видеоигри с Джейс? Как казва на Саймън, че се е заклел да го защитава?

Саймън усети в себе си празнина. Миналата нощ беше спал лошо — непрекъснато се събуждаше от кошмари, в които Джордан се появяваше и го гледаше безмълвно, а лешниковите му очи молеха Саймън да му помогне, да го спаси, докато мастилото на татуировките му се стичаше като кръв по ръцете му.

— Горката Мая — каза Клеъри. — Ще ми се да беше тук, да можехме да поговорим с нея. Толкова много преживя, а сега и това…

— Знам — отвърна Саймън задавено. Достатъчно тежко беше да мисли за Джордан — помислеше ли и за Мая, щеше да рухне.

Клеъри реагира на резкия му тон, като посегна към него.

— Саймън, добре ли си?

Саймън я остави да улови ръката му и пръстите им се сплетоха. Видя я да поглежда към златния елфически пръстен, който той винаги носеше.

— Не мисля — призна си той.

— Не, разбира се, че не си добре. Как би могъл да бъдеш? Той беше твой… Приятел? Съквартирант? Телохранител?

— Отговорност — довърши Саймън.

Клеъри го погледна объркано.

— Не… Саймън, ти беше негова отговорност. Той пазеше теб.

— О, хаиде, Клеъри. Какво според теб е правил в щаба на Претор Лупус? Никога не ходеше там. Ако е отишъл, било е заради мен, защото се е опитвал да ме открие. Ако не се бях оставил да ме отвлекат…

— Ако не се беше оставил да те отвлекат? — сопна се Клеъри. — Какво, да не си се писал доброволец да бъдеш отвлечен от Морийн?

— Морийн не ме отвлече — глухо каза Саймън.

Клеъри го погледна озадачено.

— Мислех, че те е държала в клетка в хотел "Дюмор". Нали каза, че…

— Така е — отвърна Саймън. — Ала единствената причина да бъда навън, където тя можеше да се добере до мен, бе, че бях нападнат от един от Помрачените. Не исках да кажа на майкати и на Люк — добави той. — Реших, че ще се побъркат от притеснение.

— Защото, ако Себастиан насъсква Помрачените си срещу теб, то е заради мен— глухо каза Клеъри. — Да те отвлече ли искаше, или да те убие?

— Е, нямах възможност да го попитам. — Саймън напъха ръце в джобовете си.

— Джордан ми каза да бягам и аз побягнах… право в ръцете на хората на Мориин. Очевидно е държала апартамента под наблюдение. Предполагам, така ми се пада, задето избягах и го оставих. Ако не го бях сторил, ако не ме бяха отвлекли, той нямаше да отиде в Претор Лупус и да бъде убит.

— Престани. — Саймън погледна Клеъри с изненада. Звучеше истински ядосана. — Престани да се самообвиняваш. Джордан не получи задачата да те пази просто така. той я искаше, за да е близо до Мая. Знаеше какви рискове крие задължението да те пази. Доброволно ги прие. Изборът си беше негов. Търсеше изкупление. Заради случилото се между него и Мая. Заради онова, което бе сторил. Ето какво беше Претор Лупус за него. Спасение. Да брани теб, да брани такива като теб — това беше неговото спасение. Беше се превърнал в чудовище. Наранил бе Мая. Превърнал бе и нея в чудовище. Онова, което бе направил, беше непростимо. Ако не беше станал част от Претор Лупус, ако не се бе наел да те пази, то щеше да го разяжда отвътре и накрая той щеше да сложи край на живота си.

— Клеъри… — Саймън беше поразен от мрака в думите й.

Тя потрепери, сякаш се отърсваше от паяжини. Бяха излезли на дълга улица покраи един канал, от двете страни на която се издигаха внушителни стари къщи, и Саймън си помисли, че приличат на онези богаташки квартали в Амстердам, които беше виждал на снимки.