Касандра Клеър - Град на небесен огън

Джослин поклати глава и слънцето улови червените отблясъци в косата й.

— С други думи — с нищо не бих могла да те спра.

— Точно така. — Клеъри втъкна Хеосфорос в колана си. — С нищичко.

— Вечерята за членовете на Съвета е довечера — каза Люк, облягаики се на стената. — Клеъри, ще се наложи да тръгнем, преди да си се върнала. Ще оставим някой да пази къщата, за да сме сигурни, че ще се прибереш, преди да се е стъмнило…

— Шегувате се.

— Ни наи-малко. Искаме те вътре, заключила навсякъде. Ако не си доидеш преди залез-слънце, в Гард ще научат.

— Ама че полицейщина — измърмори Клеъри недоволно. — Хаиде, Саймън. Да вървим.

Мая седеше на плажа в Рокауей, загледана във водата, и трепереше.

През лятото Рокауеи беше претъпкан, ала сега, през декември, мястото беше пусто и брулено от вятъра. Водата на Атлантическия океан се простираше към хоризонта, желязносива под небето със също толкова металически цвят.

Телата на убитите от Себастиан върколаци (между които и това на Джордан) бяха изгорени сред развалините от щаба на Претор Лупус и сега един от глутницата се приближи до водата и пръсна съдържанието на кутия с прах в морето.

Пред очите на Мая повърхността на водата почерня от останките на мъртвите.

— Съжалявам. — Бат приседна на пясъка до нея и двамата загледаха как Руфъс се приближава до водата и отваря друга дървена кутия с прах. — За Джордан.

Мая отметна косата си назад. На хоризонта се струпваха сиви облаци и тя се зачуди кога ли ще завали.

— Канех се да скъсам с него.

— Какво? — Бат изглеждаше шокиран.

— Канех се да скъсам с него — повтори Мая. — В деня, когато Себастиан го уби.

— Мислех, че нещата между вас вървят страхотно. Мислех, че сте щастливи.

— Наистина ли? — Мая зарови пръсти във влажния пясък. — Ти не го харесваше.

— той те нарани. Беше преди много време и знам, че се опита да изкупи стореното, но… — Бат сви рамене. — Може би просто не прощавам толкова лесно…

Мая изпусна дъха си.

— Може би и аз не прощавам толкова лесно. Градът, в които израснах, всички онези разглезени богати бели момичета, които ме караха да се чувствам отвратително, защото не изглеждах като тях. Когато бях на шест години, мама се опита да ми направи парти за рождения ден с Барби мотив. Има и тъмнокожа Барби, ако не знаеш, но не и всички онези неща, които вървят с нея — продукти за тържества, украси за торти, нали се сещаш. Така че партито за мен имаше като централен мотив една русокоса кукла и всички онези русокоси момичета доидоха и ми се надсмиваха, прикрили устата си с ръка. — Морският въздух беше студен в дробовете и. — Така че когато срещнах Джордан и той ми каза, че съм красива, е, не ми беше нужно много повече. Само след пет минути вече бях влюбена до уши в него.

— Ти си красива — каза Бат. Един рак отшелник пъплеше бавно по пясъка и той го побутна лекичко с пръст.

— Бяхме щастливи — продължи Мая. — И тогава… тогава се случи всичко, той ме превърна и аз го намразих. Доидох в Ню Иорк и го мразех, а после той отново се появи и единственото, което искаше, бе да му простя. Искаше го толкова отчаяно и наистина съжаляваше. А аз знаех, че хората правят безумни неща, когато ги ухапят. Чувала съм за хора, избили цялото си семейство…

— Ето защо имаме Претор Лупус — каза Бат. — Е, имахме.

— И си помислих — доколко можеш да държиш някого отговорен за онова, което е сторил, когато не е можел да се контролира? Казах си, че трябва да му простя. той толкова много го искаше. Беше направил всичко, за да изкупи вината си. Помислих си, че нещата може отново да тръгнат постарому, както някога.

— Понякога е невъзможно да се върнеш назад. — Бат докосна замислено белега на бузата си; Мая никога не го беше питала как го е получил. — Понякога твърде много се е променило.

— Ние не можахме. Или поне аз не можах. той толкова искаше да му простя, та ми се струва, че понякога ме поглеждаше и виждаше прошка. Изкупление. Не виждаше мен. — Тя поклати глава. — Аз не съм нечие опрощение. Аз съм просто Мая.

— Ала си държала на него — меко каза Бат.

— Достатъчно, че все да не късам с него. Мислех си, че може би чувствата ми ще се променят. А после всичко започна да се случва — Саймън беше отвлечен и ние тръгнахме да го търсим, и аз все така се канех да му кажа. Щях да го направя веднага щом стигнем до Претор Лупус, а после доидохме и открихме… — Мая преглътна. — …кланица.

— Казаха ми, че когато са ви намерили, ти си го държала. Бил мъртъв и кръвта му изтичала с прилива, ала ти все така си стискала тялото му.