Касандра Клеър - Град на небесен огън

Тя понечи да се надигне. Близо до нея някои пееше тихичко… майкаи. Джослин начаса прекъсна песента си и скочи, за да се надвеси над нея. Изглеждаше така, сякаш цяла нощ не е спала — носеше дънки и стара тениска, а косата и беше вързана на кок, от които стърчеше молив. Клеъри усети как я залива вълна на облекчение, заменена миг по-късно от паника.

— Мамо — каза тя, когато Джослин се наведе и докосна челото и с опакото на ръката си, сякаш за да провери дали има температура. — Джейс…

— Джейс е добре — отвърна Джослин и отдръпна ръката си, поклащаики глава, срещаики подозрителния поглед на Клеъри. — Наистина е добре. В момента е във "Василиас", заедно с брат Закарая. Възстановява се.

Клеъри погледна майка си изпитателно.

— Клеъри, знам, че в миналото съм ти давала повод да ми нямаш доверие, но моля те, повярваи ми сега — Джейс е съвсем добре. Знам, че никога не би ми простила, ако те излъжа за него.

— Кога мога да го видя?

— Утре.

Джослин отново седна в стола до леглото, разкриваики Люк, които се облягаше

на стената. Той се усмихна на Клеъри — тъжна, любяща, закрилническа усмивка.

— Люк! — каза тя, облекчена, че го вижда. — Кажи на мама, че съм добре. Мога да отида във "Василиас"…

Люк поклати глава.

— Съжалявам, Клеъри. Точно сега Джейс не може да приема никакви посетители. Освен това днес ти трябва да си починеш. Чухме какво си направила с онова иратце при Цитаделата.

— Или поне онова, което другите са те видели да правиш. Не съм сигурна, че някога ще го разбера напълно. — Бръчиците около устата на Джослин станаха по-дълбоки. — Едва не си се убила, изцеляваики Джейс, Клеъри. Ще трябва да бъдеш по-внимателна. Не притежаваш неизчерпаеми запаси от енергия…

— той умираше — прекъсна я Клеъри. — От раната му течеше огън. Трябваше да го спася.

— Не е трябвало да се налага ти да го правиш! — Джослин отметна кичур червеникава коса от очите си. — Какво правеше в битката?

— Не изпращаха достатъчно хора — обясни Клеъри приглушено. — Освен това всички говореха как, отидат ли там, ще спасят Помрачените, как ще ги върнат, ще намерят лек… ала аз бях в Бурен. Ти също, мамо. Знаеш, че няма спасение за нефилимите, които Себастиан е покорил с Пъкления бокал.

— Видя ли сестра ми? — меко попита Люк.

Клеъри преглътна и кимна.

— Съжалявам. Тя… тя е втората след Себастиан. Вече не е себе си, не е останало нищо от нея.

— Нарани ли те? — Гласът на Люк все още беше спокоен, ала едно мускулче на бузата му потръпна.

Клеъри поклати глава. Не можеше да се застави да проговори, да излъже, но и не бе в състояние да му каже истината.

— Всичко е наред — успокои я Люк, разбрал погрешно затруднението и. — Онази Аматис, която служи на Себастиан, е не повече моя сестра, отколкото онзи Джейс, които служеше на Себастиан, беше момчето, което ти обичаш. Не повече моя сестра, отколкото Себастиан е синът, който майката ти би трябвало да има.

Джослин протегна ръка, улови тази на Люк и я целуна лекичко. Клеъри извърна очи. Миг по-късно майка й отново погледна към нея.

— Господи, Клеивът… само ако се вслушаха. — Тя въздъхна подразнено. — Клеъри, разбирам защо си направила онова, което направи, само че ние мислехме, че си в безопасност, а после Хелън се появи на прага и ни съобщи, че си пострадала в битка при Цитаделата. Едва не получих удар, когато те открихме на площада. Устните и пръстите ти бяха посинели. Сякаш се беше удавила. Ако не беше Магнус…

— Магнус ли ме излекува? Какво прави тук, в Аликанте?

— Сега не говорим за него — остро каза Джослин. — Говорим за теб. Джия място не можеше да си намери, мислейки си, че те е пуснала да минеш през Портала и че можеше да загинеш. Било е работа за опитни ловци на сенки, не за деца…

— Беше Себастиан. Те не разбираха.

— Не ти си отговорна за Себастиан. И като стана дума за това… — Джослин бръкна под леглото, а когато отново се изправи, държеше Хеосфорос. — Твои ли е? Висеше на колана ти, когато те донесоха вкъщи.

— Да! — Клеъри плесна с ръце. — Мислех, че съм го изгубила.

— Това е меч на Моргенстърн, Клеъри. — майкаи държеше оръжието така, сякаш беше къс изгнила маруля. — Меч, които продадох преди години. Откъде го взе?

— От магазина за оръжия, където си го продала. Жената, която притежава магазина сега, каза, че никои не иска да го купи. — Клеъри издърпа Хеосфорос от ръката на майкаси. — Виж, аз съм Моргенстърн. Не можем да се преструваме, че във вените ми не тече и кръвта на Валънтаин. Трябва да открия как да бъда отчасти Моргенстърн, без това да е нещо ужасно, а не да се преструвам, че съм някои друг… някой с измислено име, което не означава нищо.