Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Болницата — обясни Изабел и махна към осветената сграда. Саймън буквално усещаше как тялото и пулсира от нервна, изпълнена със страх енергия. — Аз трябва… ние трябва…

— Ще дойда с теб — каза Саймън, но Изабел поклати глава.

— Само ловци на сенки.

— Изабел — рече Алек. — Да вървим.

Рамото му, белязано с руната за парабатаи, изглеждаше схванато. Саймън искаше да му съобщи нещо, да му каже, че неговата наи-добра приятелка също бе отишла в битката и бе изчезнала. Да му каже, че разбира. Ала навярно можеше да разбереш връзката между парабатаите единствено ако си ловец на сенки. Съмняваше се, че Алек би му благодарил, ако му каже, че разбира. Саймън рядко бе чувствал по-отчетливо разликата между нефилимите и онези, които не бяха нефилими.

Изабел кимна и последва брат си, без да каже и дума повече. Саймън ги гледаше как прекосяват площада, как минават покраи статуята на Ангела, които се взираше в последиците от битката с тъжни мраморни очи. Двамата изкачиха стъпалата на "Василиас" и се изгубиха дори от неговия вампирски поглед.

— Мислиш ли — разнесе се тих глас до рамото му, — че ще имат нещо против, ако се нахраним от техните мъртви?

Рафаел. Къдравата му коса беше като разрошен ореол около главата му. Носеше само дънки и тънка тениска и приличаше на дете.

— Кръвта на наскоро умрелите не ми е наи-любимото — продължи той, — но все е за предпочитане пред бутилираната кръв, не си ли съгласен?

— Имаш невероятно очарователен характер — рече Саймън. — Надявам се, че са ти го казвали и преди.

— Сарказъм — изсумтя Рафаел. — Колко отегчително.

Саймън издаде несдържан, подразнен звук.

— Ами даваи тогава. Пии от мъртвите на нефилимите. Сигурен съм, че наистина са в настроение за това. Може и да те оставят да живееш цели пет, дори десет секунди.

Рафаел се изкиска.

— Изглежда по-лошо, отколкото е. Няма чак толкова убити. Повечето са ранени. Врагът им е бил по-многоброен. Сега никога няма да забравят какво е да се

биеш с Помрачените.

Саймън присви очи.

— Какво знаеш ти за Помрачените, Рафаел?

— Шепот и сенки — отвърна Рафаел. — Но смятам за свои дълг да научавам разни неща.

— Е, ако знаеш разни неща, кажи ми къде са Джейс и Клеъри. — Ала всъщност Саймън не хранеше кои знае каква надежда — Рафаел рядко беше услужлив, ако то не беше от полза за самия него.

— Джейс е във "Василиас" — отвърна другият вампир за изненада на Саймън. — Изглежда, че небесният огън във вените му наи-сетне му е дошъл в повече. Едва не го унищожил, както и един от Мълчаливите братя.

— Какво? — От смътна и неопределена, тревогата на Саймън изведнъж се изостри до нещо съвсем специфично. — Ще оживее ли? Къде е Клеъри?

Тъмните очи на Рафаел го измериха изпод дълги мигли; по устните му играеше крива усмивка.

— Вампирите не бива да се тормозят толкова за живота на смъртните.

— Кълна се, Рафаел, ако не започнеш да бъдеш по-услужлив…

— Добре де. Ела с мен.

Рафаел потъна в сенките, като внимаваше да се държи съвсем в края на площада. Саймън побърза да го настигне. Зърна една руса и една тъмнокоса глава, Ейлийн и Хелън, наведени над ранен нефилим, и за миг си помисли за Алек и Джейс.

— Ако се чудиш какво ще стане, ако пиеш от кръвта на Джейс сега, отговорът е, че това ще те убие — подхвърли Рафаел. — Вампири и небесен огън не са добра комбинация. Да, дори ако си ти, дневни вампире.

— Не това се чудех — намръщи се Саймън. — Питах се какво се е случило в битката.

— Себастиан нападнал Елмазената цитадела — обясни Рафаел, докато заобикаляше групичка ловци на сенки. — Мястото, където се коват оръжията на нефилимите. Където живеят Железните сестри. Подлъгал Клеива, че със себе си има едва дваисетима воини, а всъщност били повече. Наи-вероятно щял да ги избие до крак и да превземе Цитаделата, ако не бил твоят Джейс…

— Не е моят Джейс.

— И Клеъри — продължи Рафаел, сякаш Саймън изобщо не беше проговорил. — Обаче не знам подробностите. Само онова, което подочух, а и между самите нефилими цари прекалено голямо объркване относно случилото се.

— Как така Себастиан е успял да ги заблуди, че е взел по-малко воини, отколкото е имал в действителност?

Рафаел сви слабите си рамене.

— Понякога ловците на сенки забравят, че на света има и друга магия освен тяхната. Цитаделата е построена върху леи-линии. Има древна, дива магия, която е съществувала преди Джонатан Ловеца на сенки и ще продължи да съществува…

Рафаел не довърши и Саймън проследи погледа му. В продължение на един миг виждаше само пелена от синя светлина, а после тя се отдръпна и той зърна Клеъри, легнала на земята. В ушите му изведнъж се разнесе бучене, сякаш кръвта се бе качила в главата му. Клеъри беше неподвижна и бледа, пръстите и устните и имаха тъмен, синкаво лилав оттенък. Косата и падаше на провиснали кичури около лицето, под очите и имаше сенки. Носеше разкъсано, окървавено боино облекло, а до ръката й лежеше меч на Моргенстърн, с украсено със звезди острие.