Касандра Клеър - Град на небесен огън

Магнус се беше привел над нея, допрял до бузата и върховете на пръстите си, които грееха със синя светлина. От другата и страна бяха коленичили Джослин и Люк. В този миг Джослин вдигна глава и го видя. Устните и оформиха името му, ала Саймън не чуваше нищо от бученето в ушите си. Мъртва ли беше Клеъри? Изглеждаше мъртва или поне на ръба от смъртта.

Той тръгна натам, но Люк вече се беше изправил на крака и посегна към него. Улови го над лактите и го отдръпна от мястото, където Клеъри лежеше на земята.

Вампирската природа на Саймън му даваше свръхестествена сила — сила, която той едва сега започваше да се учи как да използва, ала Люк беше не по-малко силен. Пръстите му се впиха в плътта на Саймън.

— Какво е станало? — Гласът на Саймън се издигна. — Рафаел…? — Обърна се, оглеждаики се за другия вампир, но той беше изчезнал, потънал бе в сенките. — Моля те — каза Саймън на Люк, местеики поглед от познатото му лице към Клеъри. — Нека да…

— Саймън, не! — излая Магнус. Пръстите му се движеха над лицето на Клеъри, оставяики след себе си сини искрици. Тя не помръдваше, нито реагираше. — Това е деликатно… енергията й е съвсем изчерпана.

— Не трябва ли да е във "Василиас" — попита Саймън, поглеждаики към болничната сграда, от която продължаваше да струи светлина. За своя изненада, на стъпалата зърна Алек, които се взираше в Магнус. Преди Саймън да успее да помръдне или да му даде някакъв знак, Алек се обърна рязко и отново изчезна вътре.

— Магнус… — започна Саймън.

— Саймън, млъкни — сряза го Магнус през стиснати зъби.

Саймън се откопчи от хватката на Люк, само за да се препъне и да се удари в една каменна стена.

— Но Клеъри…

Люк имаше измъчен вид, ала въпреки това изражението му бе решително.

— Клеъри се е изтощила, създавайки целителна руна. Но не е ранена. Тялото й е невредимо и Магнус може да и помогне повече, отколкото Мълчаливите братя. Наи доброто, което би могъл да сториш за нея, е да не пречиш.

— Джейс — каза Саймън. — Алек почувства през парабатаиската си руна, че нещо се случва с него. Нещо, свързано с небесния огън. А Рафаел дрънкаше за леи-линии…

— Виж, битката се оказала по-кървава, отколкото нефилимите очакваха. Себастиан ранил Джейс, ала незнаино как небесният огън се обърнал срещу него. Само че едва не унищожил и Джейс. Клеъри спасила живота му, но все още има работа за Братята, преди той да бъде излекуван напълно. — Люк го погледна с уморени сини очи. — А ти защо си с Изабел и Алек? Мислех, че ще останеш в Ню Йорк? Заради Джордан ли дойде?

При споменаването на това име Саймън трепна.

— Джордан? Какво общо има той с всичко това?

За първи път Люк като че ли занемя.

— Не знаеш ли?

— Какво да знам?

В продължение на един дълъг миг Люк се поколеба, а после каза:

— Имам нещо за теб. Магнус го донесе от Ню Йорк.

той бръкна в джоба си и извади медальон на верижка. Върху златния медальон имаше вълча лапа и надпис на латински: Благословени са воините.

Саймън начаса го разпозна. Преторският медальон на Джордан. Беше нащърбен и изцапан с кръв. Тъмночервена, сякаш ръжда, тя беше полепнала и по верижката, и по лицето на медальона. Ала надали някои можеше да различи кръв от ръжда по-лесно от един вампир.

— Не разбирам — каза Саймън. Ушите му отново бучаха. — Защо е у теб? Защо ми го даваш?

— Защото Джордан искаше да бъде твой — отвърна Люк.

— Искаше? — извиси се гласът на Саймън. — Нямаш ли предвид "иска"?

Люк си пое дълбоко дъх.

— Съжалявам, Саймън. Джордан е мъртъв.

Първото, което Клеъри видя, когато се събуди, още преди да е отворила очи, беше избледняващият образ на руна, отпечатал се от вътрешната страна на клепачите и — две крила, свързани от една черта. Цялото тяло я болеше и в продължение на един миг тя остана да лежи неподвижно, боеики се от новата болка, която всяко движение щеше да предизвика. В съзнанието и бавно започнаха да изплуват спомени — заледената вулканична равнина пред Цитаделата; Аматис, която се смее и я предизвиква да я нарани; Джейс, които си пробива път през поле от Помрачени; Джейс на земята с рана, от която блика кръв; брат Закарая, политнал назад от пламъците.

Клеъри отвори очи. Почти очакваше да се намира на някое напълно непознато място, ала вместо това лежеше в малкото дървено легло в стаята за гости на Аматис. Бледи слънчеви лъчи се процеждаха през дантелената завеса и образуваха фигури по тавана.