Касандра Клеър - Град на небесен огън

Джослин потръпна.

— Имаш предвид "Фрей"?

— Е, не е точно име на ловец на сенки, нали?

— Не — съгласи се майка й, — не точно. Но и не е вярно, че не означава нищо.

— Мислех, че си го избрала наслуки.

Джослин поклати глава.

— Нали знаеш за церемонията, през която трябва да преминат децата на нефилимите, когато се родят? Онази, която им дава защитата, която Джейс изгуби, когато се завърна от мъртвите? Онази, която позволява на Лилит да се добере до него? Обикновено церемонията се извършва от една Желязна сестра и един Мълчалив брат, но в твоя случаи, тъи като се криехме, не можех да го направя официално. Извърши я брат Закарая, а една магьосница зае мястото на Желязната сестра. Кръстих те… на нея.

— Фрей? Фамилията й е била Фрей?

— Беше просто импулс — каза Джослин, без да отговори съвсем на въпроса и. — Тя… ми хареса. Беше познала загуба и болка, и скръб, ала беше силна, както исках да бъдеш и ти. Това е, което винаги съм искала — да бъдеш силна и в безопасност, и да не трябва да понесеш онова, което аз понесох… ужаса и болката, и опасността.

— Брат Закарая… — Клеъри изведнъж се надигна в леглото. — той също беше там. Опита се да излекува Джейс, но небесният огън го изгори. Добре ли е? Нали не е мъртъв?

— Не съм сигурна. — Джослин изглеждаше малко объркана от бурната реакция на Клеъри. — Знам, че са го отнесли във "Василиас". Мълчаливите братя са страшно потаини за състоянието на всички, определено няма да вземат да говорят за един от тях.

— Той каза, че Братята били задължени на рода Херондейл заради стари връзки — каза Клеъри. — Ако загине, ще бъде…

— Няма да бъде по ничия вина — заяви Джослин. — Помня, когато той положи защитната магия върху теб. Казах му, че не искам никога да имаш нещо общо с ловците на сенки. А той отвърна, че може би няма да зависи от мен. Че притеглянето на нефилимите е като силно течение, което те дърпа навътре в морето… и беше прав. Мислех, че сме се освободили, ала ето ни отново в Аликанте, отново въвлечени във война, а дъщеря ми седи срещу мен с кръв по лицето и меч на Моргенстърн в ръка.

В гласа на майкаи се долавяше нещо мрачно и напрегнато, от което нервите на Клеъри се изопнаха.

— Мамо, случило ли се е още нещо? Има ли нещо, което не ми казваш?

Джослин и Люк се спогледаха и той заговори пръв:

— Вече знаеш, че вчера сутринта, преди битката при Цитаделата, Себастиан се опитал да нападне Института в Лондон.

— Ала никой не е пострадал. Робърт каза…

— Така че Себастиан насочил вниманието си другаде — твърдо продължи Люк.

— Тръгнал си от Лондон с воините си и нападнал щаба на Претор Лупус на Лонг Аилънд. Почти всички претори, както и техният лидер, били избити. Джордан Каил…

— Гласът му се прекърши. — Джордан е бил убит.

Клеъри изобщо не си бе дала сметка, че е помръднала, ала ето че вече не беше под завивките. Беше преметнала крака през ръба на леглото и посягаше към ножницата на Хеосфорос, която почиваше върху нощното шкафче.

— Клеъри. — Дългите пръсти на майкаи се сключиха около китката и и я задържаха. — Клеъри, всичко свърши. Нищо не можеш да направиш.

Клеъри усети сълзи, горещи и солени, да парят в гърлото и, а под тях — суровия, тъмен вкус на паниката.

— Ами Мая? — попита тя. — Ако Джордан е ранен, Мая добре ли? А Саймън? Джордан беше неговият пазител. Саймън добре ли е?

— Добре съм. Не се тревожи, добре съм — разнесе се гласът на Саймън.

Вратата на спалнята се отвори и за огромно изумление на Клеъри, Саймън

прекрачи прага с учудващо срамежлив вид. Клеъри пусна ножницата на Хеосфорос върху покривката на леглото и като скочи на крака, се втурна към Саймън толкова устремно, че удари главата си в ключицата му. Изобщо не усети дали я заболя, или не. Беше прекалено заета с това, да го притиска до себе си така, сякаш двамата току-що бяха паднали от хеликоптер и се носеха към земята. Стиснала в юмруци смачкания му зелен пуловер, тя зарови лице в рамото му, мъчейки се да не заплаче.

Саймън я прегърна, утешаваики я с неловки момчешки потупвания по гърба и раменете. Когато наи-сетне го пусна и направи крачка назад, Клеъри видя, че пуловерът и дънните му са с един размер по-големи. Около гърлото му висеше метална верижка.

— Какво правиш тук? — попита тя. — И чии дрехи си облякъл?

— Това е дълга история и — на Алек предимно. — Саймън говореше нехаино, ала видът му беше напрегнат. — Трябваше да видиш какво носех преди това. Хубава пижама, между другото.