Касандра Клеър - Град на небесен огън

Дру ахна и това върна Ема обратно към деиствителността. Тя се обърна рязко и тикна Тави в ръцете на Дру; момиченцето се олюля за миг, но се съвзе и стисна здраво по-малкото си братче.

— Бягай — каза Ема. — Тичай в кабинета. Кажи на Джулиън, че ей сега идвам.

Трескавата настойчивост на гласа и подеиства — без дори да се опита да възрази, Друзила стисна Тави още по-здраво и се втурна, босите и крачета бяха напълно безшумни, докато тичаха по коридора. Ема се обърна и отново прикова поглед в ужаса, които се разиграваше във фоаието. Катерина беше зад Марк и го буташе напред, опряла кама в гърба му. Марк залитна и едва не се препъна пред Себастиан. Сега беше по-близо до стълбището и Ема видя, че се е бил — по китките и дланите му имаше рани, получени при самоотбрана, лицето му беше изпонарязано и очевидно не бе имало време за целебни руни. Дясната му буза беше обляна в кръв. Себастиан го погледна и изкриви подразнено устни.

— Този не е чистокръвен нефилим — заяви той. — Има елфическа кръв, нали? Защо не ми беше докладвано?

Разнесе се шепот, а после жената с кестенявата коса каза:

— Означава ли това, че Бокалът няма да подейства върху него, лорд Себастиан?

— Означава, че не го искам.

— Бихме могли да го отведем в Долината на солта — предложи жената. — Или пък на високите места в Идумея* и да го принесем в жертва на Асмодей и Лилит.

* И Долината на солта, и Идумея са местности, които се споменават в Стария завет. — Бел. прев.

— Не — бавно отвърна Себастиан. — Не, не мисля, че би било разумно да причиним това на някой, в чиито вени тече елфическа кръв.

Марк го заплю.

Изненадан, Себастиан се обърна към бащата на Джулиън.

— Ела и го обуздай. Рани го, ако се налага. Търпението ми към твоя нечистокръвен син си има край.

Господин Блекторн пристъпи напред, стиснал меч, чието острие вече беше опръскано с кръв. Очите на Марк се разшириха. Мечът се вдигна…

Ножът за хвърляне се откъсна от ръката на Ема, изсвистя във въздуха и се заби в гърдите на Себастиан Моргенстърн.

Себастиан политна назад и ръката, с която господин Блекторн държеше меча, се отпусна. Другите изкрещяха, а Марк скочи на крака, докато Себастиан се взираше в оръжието, чиято дръжка стърчеше от сърцето му. Той се намръщи.

— Ау! — каза и издърпа острието.

То беше обляно в кръв, ала раната като че ли изобщо не смущаваше Себастиан. той захвърли оръжието и вдигна поглед нагоре. Ема почувства тъмните празни очи върху себе си като допир на студени пръсти. Усети как той я преценява, претегля и я отхвърля като непотребна.

— Жалко, че няма да останеш жива — каза и той. — За да съобщиш на Клеива, че Лилит ми е вдъхнала безпределна сила. Навярно Славния би могъл да ме убие. Колко жалко за нефилимите, че вече не могат да поискат услуга от Небето, а никое от жалките оръжия, които биха могли да изковат в Елмазената цитадела, не е в състояние да ме нарани сега. — той се обърна към останалите. — Убиите момичето! — нареди и захвърли с отвращение вече изцапаното си яке.

Ема видя как Марк се втурна към стълбите, мъчеики се да изпревари останалите, но тъмната фигура от другата страна на Себастиан протегна облечени в черни ръкавици ръце; те се обвиха около Марк и го издърпаха назад. Марк се съпротивляваше, а после Помрачените се втурнаха по стълбите и Ема го изгуби от поглед.

Тя се обърна и побягна. Беше се научила да тича по калифорнииските плажове, където пясъкът се движеше под краката и, така че върху солидна повърхност тя беше бърза като вятъра. Профуча през коридора с развяна зад нея коса, взе няколкото стъпала на пътя си с един скок, свърна вдясно и влетя в кабинета. Затръшна вратата след себе си, пусна резето и се обърна.

Кабинетът беше просторно помещение, чиито стени бяха покрити със справочни книги. На горния етаж имаше още една библиотека, ала това беше мястото, откъдето господин Блекторн ръководеше Института. Ето го махагоновото му бюро с двата телефона върху него — бял и черен. Слушалката на черния беше вдигната и Джулиън крещеше в нея.

— Трябва да задържите Портала отворен! Не всички са в безопасност все още! Моля…

Вратата зад Ема издумка, когато Помрачените се хвърлиха отгоре и; Джулиън погледна разтревожено натам и при вида на Ема слушалката се изплъзна между пръстите му. Тя също го погледна, а после — покраи него, към източната стена, която сияеше. В средата и зееше Портал — правоъгълна дупка, през която се виждаха завихрени сребристи очертания, хаос от облаци и вятър.