Касандра Клеър - Град на небесен огън

Саймън беше този, които изтъкна, че съквартирантът му медитира всеки ден и че именно това бе успокоило неконтролируемите пристъпи на ярост, които често съпътстваха трансформацията във върколак. След това не беше отнело кои знае колко Клеъри да подхвърли, че и Джейс "би могъл да опита", и ето ги сега тук, на втория им урок. Първият беше завършил с това, че Джейс прогори знак върху дървения под на Саймън и Джордан, така че Джордан беше предложил този път да го направят навън, за да избегнат още щети върху собствеността им.

— Никакви убивания — заяви Джордан. — Опитваме се да те накараме да се чувстваш умиротворен. Кръв, смърт, воина — в тях няма нищо умиротворяващо. Няма ли нищо друго, което да харесваш?

— Оръжия — отвърна Джейс. — Харесвам оръжията.

— Започвам да си мисля, че си имаме работа с проблемна лична философия.

Джейс се приведе напред и подпря длани на тревата.

— Аз съм воин — каза той. — Отгледан бях като воин. Нямах играчки, само оръжия. Докато стана на пет години, спях с дървен меч в леглото. Първите ми книги бяха средновековни демонологии с илюстрации. Първите песни, които научих, бяха напеви за прогонване на демони. Знам какво ми носи покои и това не са плажове или чуруликащи птички в тропическия лес. Искам оръжие в ръката си и стратегия за победа.

Джордан го погледна замислено.

— Искаш да кажеш, че онова, което ти носи мир, е войната.

Джейс вдигна ръце и се изправи, изтупвайки тревата от дънките си.

— Е, схвана най-сетне.

Пращенето на суха трева го накара да се обърне, тъкмо навреме, за да види как Клеъри се промушва между две дървета и излиза на поляната. Саймън беше само на няколко крачки зад нея. Клеъри беше пъхнала ръце в задните си джобове и се смееше.

Джейс ги погледа в продължение на един миг — странно бе да наблюдаваш хора, които не знаят, че ги гледат. Спомни си втория път, когато бе видял Клеъри в далечния краи на основната зала на "Джава Джоунс". Смееше се и говореше със Саймън, точно както сега. Джейс си спомни непознатото усещане от ревността, която го беше жегнала в гърдите и бе спряла дъха му, както и задоволството, обзело го, когато тя остави Саймън, за да дойде при него.

Нещата определено се бяха променили. Разяждащата ревност, която бе изпитвал към Саймън, постепенно беше отстъпила място на неохотно уважение към силата и храбростта му, докато накрая бе започнал да го смята за свои приятел, макар да се съмняваше, че някога би го изрекъл на глас. Джейс видя как Клеъри погледна към него и му изпрати въздушна целувка, а опашката, на която беше вързана червената и коса, подскачаше. Беше толкова дребничка — деликатна, като кукла… така си беше помислил някога, преди да научи колко е силна всъщност.

Тя се насочи към тях с Джордан, а Саймън се изкатери по скалата, където седяха Алек и Изабел, и се тръшна до Изабел, която начаса се приведе, за да му каже нещо, при което дългата й черна коса закри лицето й.

Клеъри спря пред Джейс и се усмихна, полюлявайки се на пети.

— Как върви?

— Джордан ме кара да мисля за плажове — мрачно отвърна Джейс.

— Упорит е — обърна се Клеъри към Джордан. — Всъщност иска да каже, че оценява това, което правиш.

— Ни най-малко — възрази Джейс.

Джордан изсумтя.

— Ако не бях аз, сега щеше да подскачаш по Мадисън Авеню, а от всички отверстия по тялото ти да хвърчат искри. — Джордан се изправи и си облече якето. — Гаджето ти е ненормално — добави той към Клеъри.

— Така е — съгласи се тя, — но пък е много секси.

Джордан направи физиономия, ала тя беше добронамерена.

— Аз си тръгвам — каза той. — Имам среща с Мая в центъра.

Изкозирува им шеговито и изчезна между дърветата с безшумната стъпка на вълка, които се спотаиваше под кожата му. Джейс го проследи с поглед. Спасение от най-неочакваномясто, помисли си той. Ако преди шест месеца някои му беше казал, че ще взема уроци по поведение от един върколак, изобщо нямаше да му повярва.

Джордан, Саймън и Джейс бяха станали нещо като приятели през последните няколко месеца. Джейс не можеше да устой на възможността да използва апартамента им като убежище, далеч от ежедневното напрежение на живота в Института, далеч от напомнянето, че Клеивът все още не беше готов за воина със Себастиан.

Егскота1 Думата изпърха някъде дълбоко в ума му и по гърба му полазиха тръпки. той видя крилете на един ангел — откъснати от тялото му, те лежаха насред локва от златна кръв.

Идвам.

* * *