Касандра Клеър - Град на небесен огън

Джейс се приведе и издърпа телефона от ръката на своя парабатаи. Алек възнегодува и посегна да си го вземе, ала Джейс го задържа настрани с една ръка, докато с другата ловко запрехвърля съобщенията в апарата.

— "Магнус, звънни. Трябва да знам, че си добре…" — Джейс поклати глава. — Не, чисто и просто — не. — И с едно решително движение той строши телефона надве и го пусна на земята. — Готово.

Алек се взря невярващо в парчетата.

— Ти ми СЧУПИ ТЕЛЕФОНА.

Джейс сви рамене.

— Един мъж не оставя друг мъж непрекъснато да звъни на разни мъже. Океи, маи не се изразих както трябва. Приятелите не оставят приятелите си да звънят на бившите си гаджета, а после да им затварят. Сериозно. Трябва да престанеш.

Алек изглеждаше бесен.

— И затова ми строши чисто новия телефон? Страшно ти благодаря.

Джейс се усмихна с блажено спокойствие и се изтегна върху скалата.

— Пак заповядай.

— Погледни от добрата страна — каза Изабел. — Вече няма да получаваш съобщения от мама. Само днес ми пусна шест. След това си изключих телефона. — И тя потупа джоба си с многозначително изражение.

— Какво иска? — попита Саймън.

— Постоянни срещи — отвърна Изабел. — Даване на показания. Клеивът иска да знае какво се е случило, когато се бихме със Себастиан в Бурен. Всички трябваше да го разкажем поне петдесет пъти. Как Джейс пое небесния огън от Славния. Описания на тъмните нефилими, Бокала на смъртните, оръжията, които използваха, руните по телата им. С какво бяхме облечени ние, с какво беше облечен Себастиан, с какво бяха облечени всички… като телефонен секс, само че скучно.

Саймън издаде задавен звук.

— Какво според нас иска Себастиан — добави Алек. — Когато се върне. Какво ще направи, когато го стори.

Клеъри опря лакти на коленете си.

— Винаги е добре да знае човек, че Клеивът има добре обмислен план, на които може да се разчита.

— Не искат да повярват — каза Джейс, зареял поглед в небето. — Там е проблемът. Независимо колко пъти им повтаряме какво видяхме в Бурен. Независимо колко пъти им повтаряме колко опасни са Помрачените. Не искат да повярват, че нефилимите толкова лесно могат да преминат на страната на злото. Че ловци на сенки са в състояние да убиват ловци на сенки.

Клеъри беше там, когато Себастиан създаде първите Помрачени. Видяла бе празния поглед в очите им, яростта, с която се биеха. Те я ужасяваха.

— Те вече не са ловци на сенки — добави тя тихо. — Не са хора.

— Трудно е да го повярваш, когато не си го видял с очите си — каза Алек. — А и Себастиан не разполага с неограничен брои от тях. Неголям отряд, разпръснат… не искат да приемат, че Себастиан деиствително представлява заплаха. В наи-лошия случаи, ако наистина е заплаха, вярват, че тя грози само нас, Ню Иорк, а не всички ловци на сенки изобщо.

— Не грешат, когато смятат, че ако Себастиан го е грижа за нещо, това е Клеъри. — При думите на Джейс Клеъри усети как по гръбнака и пробяга ледена тръпка, смесица от отвращение и тревога. — той няма чувства. Не и като нас. Но ако имаше, те щяха да са към нея. Както и към Джослин. Ненавижда я. — Джейс се замисли за миг. — Ала не смятам, че ще нанесе удар тук. Прекалено е… очевидно.

— Надявам се, че си го казал на Клейва — подхвърли Саймън.

— Поне хиляда пъти. Но не останах с впечатлението, че имат особено високо мнение за моите прозрения.

Клеъри сведе поглед към ръцете си. Също като останалите и тя беше разпитана от Клеива. Беше отговорила на всичките им въпроси, ала въпреки това имаше неща за Себастиан, които не им беше казала. Неща, които не беше казала никому. Нещата, които той бе заявил, че иска от нея.

Не беше сънувала много, откакто се бяха върнали от Бурен с вените на Джейс — пълни с огън, но когато имаше кошмари, те бяха за брат й.

— То е, като да се мъчиш да се биеш с призрак — каза Джейс. — Не могат да му хванат дирята; не могат да открият нито него, нито онези ловци на сенки, които превърна.

— Правят всичко по силите си — каза Алек. — Укрепиха магическите бариери около Идрис и Аликанте. Всъщност не само там, а навсякъде. Изпратиха десетки експерти на остров Врангел.

Остров Врангел беше съсредоточието на всички магически бариери, които предпазваха земното кълбо, и наи-вече Идрис, от демони и демонско нашествие. Тази защитна мрежа не беше съвършена и понякога се случваше демони да се промъкнат през нея, ала Клеъри можеше само да си представя колко по-страшно би било, ако бариерите не съществуваха.