Касандра Клеър - Град на небесен огън

От друга страна, неотдавна той беше обладан от зла сила; Клеъри и майкаи с очите си го бяха видели как оставя Себастиан да заплашва Люк, без да се опита да му попречи. Клеъри все още не беше говорила за всичко, което беше видяла в апартамента, които беше делила с Джейс и Себастиан за известно време, истинска смесица от сън и кошмар. Не беше казала на майкаси, че Джейс е убил някого — имаше неща, за които Джослин нямаше нужда да узнава; неща, за които дори Клеъри предпочиташе да не мисли.

— Тук има толкова неща, които страшно биха харесали на Магнус — каза Саймън, вземаики стъклено шишенце с брокат за тяло, плуващ в някаква мазнина. — Има ли някакво правило, което забранява да купуваш подаръци на онзи, които е скъсал с твой приятел?

— Предполагам, че зависи. С Магнус ли беше по-близък, или с Алек?

— Алек ми помни името — отвърна Саймън и върна шишенцето на мястото му. — Освен това се чувствам гадно заради него. Разбирам защо Магнус го направи, но Алек е направо съсипан. Според мен, ако някои те обича, би трябвало да ти прости, ако наистина се разкайваш.

— Мисля, че зависи от това, какво си направил — каза Клеъри. — Нямам предвид Алек… а по принцип. Сигурна съм, че Изабел би ти простила всичко — побърза да добави тя.

Саймън не изглеждаше особено убеден.

— Не мърдаи — заяви тя, размахваики едно шишенце до главата му. — След три минути ще помириша врата ти.

— Дръж ме, ще падна! Доста време ти отне, докато направиш първата крачка,

Фрей, не може да ти се отрече.

Клеъри не си даде труда да му отговори с някое остроумие — все още мислеше за това, което Саймън беше казал за прощаването… както и за още някого, чиито очи и глас изплуваха в съзнанието и. Себастиан, седнал на една маса срещу нея в Париж. "Мислиш ли, че можеш да ми простиш? Искам да кажа, смяташ ли, че някои като мен заслужава прошка?"

— Има неща, които никога не може да бъдат простени — каза тя. — Никога няма да простя на Себастиан.

— Ти не го обичаш.

— Не, но той ми е брат. Ако нещата бяха различни…

Само че не са. Клеъри изостави тази мисъл и се приведе напред, за да подуши.

— Миришеш на смокини и кайсии.

— Наистина ли смяташ, че Изабел ще иска да мирише на сушени плодове?

— Може би не. — Клеъри взе друго шишенце. — Е, какво ще правиш?

— Кога?

Клеъри, която тъкмо се бе зачудила каква е разликата между тубероза и обикновена роза, вдигна глава и видя, че Саймън я гледа недоумяващо.

— Е, не можеш да живееш с Джордан до безкраи, нали така? — обясни тя. — Има колеж…

— Ти няма да ходиш в колеж.

— Не, но аз съм ловец на сенки. Ние продължаваме да се учим и след като навършим осемнайсет, пращат ни в други Институти… това е нашият колеж.

— Не ми харесва мисълта да заминеш. — Саймън пъхна ръце в джобовете на палтото си. — Освен това не мога да отида в колеж. майками няма да седне да плаща за обучението ми, а не е, като да мога да взема студентски заем. В очите на закона аз съм мъртъв. Пък и колко дълго ще отнеме на останалите да забележат, че те остаряват, а аз — не? Не знам дали ти е направило впечатление, но на шестнаисет години човек обикновено не изглежда като завършващ колеж.

Клеъри остави шишенцето.

— Саймън…

— Може би трябва да купя нещо на майками — горчиво рече той. — Какво наи добре казва "благодаря, задето ме изхвърли от къщи и се преструваш, че съм мъртъв“?

— Орхидеи?

Ала шеговитото настроение на Саймън се беше изпарило.

— Маи все пак не е както някога — каза той. — Някога бих ти купил моливи, пособия за рисуване, само че ти вече не рисуваш, нали така? Освен със стилито си.

— Може би трябва да поговориш с Рафаел — предложи Клеъри.

— Рафаел?

— той знае как живеят вампирите. Как откриват своето място в света, как изкарват пари, как си намират жилище… той знае всичко това. Би могъл да помогне.

— Би могъл, но няма да го направи. — Саймън се намръщи. — Не съм чувал нищо от дюморската шаика, откакто Мориин зае мястото на Камила. Знам, че Рафаел е втори в иерархията. Сигурен съм, че според тях все още нося Знака на Каин, иначе досега да са изпратили някой да се разправи с мен. Въпрос на време е.

— Не. Ясно им е, че не бива и с пръст да те докоснат. Това би означавало воина с Клейва. Институтът беше пределно ясен. Ти си защитен.

— Клеъри — каза Саймън. — Никой от нас не е защитен.

Преди да успее да му отговори, Клеъри чу някой да я вика по име; озадачена, тя се обърна и видя майкаси да си проправя път през тълпата купувачи. През прозореца забеляза Люк, които чакаше на тротоара отвън и с бархетната си риза изглеждаше някак не на място сред стилно облечените нюйоркчани.