Касандра Клеър - Град на небесен огън

Измъкнала се наи-сетне от тълпата, Джослин доиде при тях и прегърна Клеъри, която погледна объркано Саймън над рамото и. той сви рамене. Наи-после Джослин я пусна и отстъпи назад.

— Толкова се тревожех, че ти се е случило нещо.

— В Сефора*? — каза Клеъри.

* Световноизвестна френска козметична марка и верига магазини. — Бел. прев.

Джослин сбърчи чело.

— Не си ли чула? Мислех, че Джейс вече ти е изпратил съобщение.

Клеъри усети как по вените й се разлива студ, сякаш беше изпила ледена вода.

— Не. Аз… Какво става?

— Съжалявам, Саймън — каза Джослин. — Но двете с Клеъри трябва да отидем в Института още сега.

Почти нищо не се беше променило в апартамента на Магнус, откакто Джейс беше идвал за последен път. Същото неголямо преддверие и една-единствена жълта крушка. Джейс използва руна за отваряне, за да мине през входната врата, изкачи стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, и натисна звънеца на Магнус. По-добре така, отколкото друга руна за отваряне. В края на краищата Магнус като нищо играеше видео игри гол или правеше… бог знае какво. Кои ли имаше представа какви ги вършат магьосниците в свободното си време.

Джейс отново позвъни, този път — по-продължително. Още две дълги позвънявания и Магнус наи-сетне отвори рязко вратата със свирепо изражение. Носеше черен копринен халат, наметнат върху бяла риза и панталони от туид. Беше бос, тъмната му коса беше разчорлена, а по лицето му стърчеше набола брада.

— Какво търсиш тук?

— Леле-мале — каза Джейс. — Колко негостоприемно.

— Защото не си добре дошъл.

Джейс повдигна вежди.

— Мислех, че сме приятели.

— Не. Ти си приятел на Алек. Алек ми беше гадже, така че трябваше да те търпя. А сега той не ми е гадже и вече не се налага да те търпя. Не че които и да било от вас го разбира. Ти трябва да си… чакаи да видя… четвъртият, които идва да ми досажда. — Магнус се зае да брои на дългите си пръсти. — Клеъри. Изабел. Саймън…

— Саймън е идвал?

— Изглеждаш учуден?

— Не мислех, че толкова много държи на връзката ти с Алек.

— Аз нямам връзка с Алек — отсече Магнус, ала Джейс вече беше минал покраи него и стоеше в дневната му, оглеждайки се любопитно наоколо.

Едно от нещата, които откраи време харесваше в апартамента на Магнус, бе, че той рядко изглеждаше по един същи начин два пъти. Понякога беше просторен, модерно обзаведен тавански апартамент. Понякога изглеждаше като френски бордеи или викторианска пушалня за опиум, или пък вътрешността на космически кораб. Точно сега обаче мястото беше разхвърляно и мрачно. Масата беше отрупана с кутии от китаиска храна. Председателят Мяу лежеше върху килимчето, изпружил и четирите си крака пред себе си, като умряла сърна.

— Мирише на разбито сърце — подхвърли Джейс.

— От китаиската храна е. — Магнус се тръшна на дивана и опъна дългите си крака. — Е, давай. Кажи си това, което си дошъл да ми кажеш.

— Мисля, че отново трябва да се събереш с Алек.

Магнус извъртя очи към тавана.

— И защо?

— Защото той е нещастен. И съжалява. За онова, което е сторил. Никога вече няма да го направи.

— О, значи, няма отново да се среща зад гърба ми с една от бившите ми и да крои планове как да съкрати живота ми? Колко благородно от негова страна.

— Магнус…

— Освен това Камила е мъртва. Няма как отново да го направи.

— Знаеш какво имам предвид — не отстъпваше Джейс. — Повече няма да те лъже или да крие неща от теб, или каквото и да е това, заради което си разстроен всъщност. — Той се тръшна в едно кожено кресло и повдигна вежди. — Е?

Магнус се обърна на една страна.

— Какво те е грижа дали Алек е нещастен?

— Какво ме е грижа? — повтори Джейс толкова силно, че Председателят Мяу подскочи, сякаш беше ударен от ток. — Естествено, че ме е грижа за Алек. той е наи добрият ми приятел, моят парабатаи. И е нещастен. Също като теб, както изглежда. Навсякъде се въргалят кутии от храна за вкъщи, не си направил нищо, за да постегнеш мястото, котаракът ти изглежда умрял…

— Не е умрял.

— Грижа ме е за Алек. — Джейс прикова нетрепващ поглед в Магнус. — Грижа ме е за него повече, отколкото за мен самия.

— Понякога не ти ли се струва — замислено каза Магнус и излющи малко парченце лак от нокътя си, — че цялата тази парабатаиска история е направо жестока? Можеш да избереш своя парабатаи, но след това не можеш да отмениш избора си? Дори ако той се обърне против теб. Погледни само Люк и Валънтаин. И макар че в някои отношения парабатаят е наи-близкият ти човек в целия свят, не можеш да се влюбиш в него. А ако той умре, умира и част от теб.