Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Не се и опитвах.

— Аз бих предположил, че ще нападне първо тук — обади се Алек. — С оглед на това, което Джейс каза преди малко и което е вярно — всички, които обича или мрази, са тук.

— Той не обича никого — сопна се Джослин.

— Мамо, престани. — Сърцето на Клеъри се блъскаше в гърдите и, но едновременно с това тя изпитваше странно облекчение. Цялото очакване Себастиан да се появи и ето че той наи-сетне беше тук. С чакането беше свършено и воината вече можеше да започне. — Е, какво ще направим? Ще укрепим Института? Ще се скрием?

— Нека да отгатна. — От гласа на Джейс капеше сарказъм. — Клеивът е свикал Съвет. Още едно заседание.

— Клеивът постанови незабавна евакуация. — Думите на Мерис накараха всички, дори Джейс, да замълчат. — Всички Институти трябва да бъдат опразнени, всички нефилими — да се върнат в Аликанте. От утре магическите бариери около Идрис ще бъдат удвоени. Никой няма да може нито да излезе, нито да влезе.

Изабел преглътна.

— Кога трябва да напуснем Ню Йорк?

Мерис изпъна рамене; част от властното и излъчване се беше завърнало, устните й бяха свити в тънка черта, челюстта й — решително стисната.

— Вървете да си съберете багажа — заяви тя. — Тръгваме тази вечер.

Събуждането беше, като да се скочи в леденостудена вода. Тя се изправи, изтръгната от съня, и от устните й се откъсна вик:

— Джулс! Джулс!

Нещо се раздвижи в мрака, една ръка легна на рамото и и внезапна светлина блесна в очите и. Ема ахна и рязко се отдръпна назад. Установи, че се намира в легло — зад гърба и бяха натрупани възглавници, влажни от пот чаршафи се бяха усукали около тялото и. Тя примига няколко пъти, мъчеики се да прогони мрака от очите си и да се фокусира.

Хелън Блекторн се беше привела над нея; синьо-зелените и очи бяха разтревожени, в ръката си държеше магическа светлина. Намираха се в стая с островръх двукрилен покрив, досущ като къщурка, излязла от приказките. В средата на стаята имаше голямо дървено легло с балдахин, а в сенките зад Хелън Ема зърна и други мебели — масивен, квадратен гардероб, дълъг диван, маса с разхлопани крака.

— К-къде съм? — ахна Ема.

— Идрис — отвърна Хелън и я потупа успокоително по ръката. — Успя да се добереш до Идрис, Ема. Намираме се на тавана в къщата на семейство Пенхалоу.

— Р-родителите ми — зъбите на Ема тракаха. — Къде са родителите ми?

— Ти мина през Портала с Джулиън — меко каза Хелън, избягваики да отговори на въпроса и. — Незнаино как, всички успяхте да преминете… това си е истинско чудо. Клеивът отвори Портала, но пътуването през него е тежко. Дру се появи, стискаики Тави, а близнаците, разбира се, излязоха заедно. А после, когато почти бяхме изгубили надежда, вие двамата. Ти беше в безсъзнание, Ем. — Хелън приглади косата и назад. — Толкова се тревожехме. Да беше видяла Джулс…

— Какво става? — Ема се отдръпна от докосването на Хелън — не защото не я харесваше, а защото сърцето и се блъскаше в гърдите. — Ами Марк и господин Блекторн…

Хелън се поколеба.

— През последните няколко дни Себастиан Моргенстърн е нападнал шест Института. Избил е всички в тях или ги е… превърнал. Може да използва Бокала на смъртните, така че ловците на сенки… вече да не бъдат себе си.

— Видях как го направи — прошепна Ема. — С Катерина. Преобрази и баща ви. Щяха да го сторят и с Марк, но Себастиан каза, че не го иска, защото имал елфическа кръв.

Хелън потръпна.

— Имаме причини да вярваме, че Марк все още е жив — рече тя. — Успяха да го проследят до точка, откъдето изчезва, ала руните говорят, че не е мъртъв. Възможно е Себастиан да го държи като заложник.

— Ами моите… моите родители? — повтори Ема с още по-пресъхнало гърло — знаеше какво означава това, че Хелън не и беше отговорила първия път. — Къде са? Не бяха в Института, така че Себастиан не може да им е сторил зло.

— Ем… — Хелън изпусна дъха си. Изглеждаше много по-млада, почти толкова, колкото Джулс. — Себастиан не напада само Институти; той убива или взема нефилими от домовете им. Родителите ти… Клеивът се опита да ги проследи, но не можа. Тази сутрин океанът изхвърли телата им на плажа в Марина дел Реи. Клеивът не знае какво точно се е случило, но…

Гласът на Хелън заглъхна в низ от нищо незначещи думи, като "идентифицирани с положителност", "белези и наранявания по телата" и "никакви доказателства". Неща като "във водата с часове" и "никакъв начин телата да бъдат транспортирани", както и "ще бъдат извършени всички погребални ритуали, ще бъдат изгорени на плажа, както са поискали и двамата, нали разбираш…"