Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Мерис каза, че ще бъдат в библиотеката — каза Джослин и Клеъри първа се отправи натам.

Чуваше как Люк и майкаи си говорят зад гърба и, долавяше и меките им стъпки, тези на Люк — по-бавни, отколкото преди. Все още не се бе съвзел напълно от нараняването, което едва не му бе струвало живота през ноември.

— Знаеш защо си тук, нали? — прошепна тих глас в главата и. Клеъри знаеше, че него го няма, но това не помогна. Не беше виждала брат си от деня на битката, ала винаги го носеше в едно ъгълче на ума си; натрапчив, неканен призрак. — Заради мен. Винаги си знаела, че не съм се махнал завинаги. Казах ти какво ще се случи. Написах го, та да го прочетеш. Егскотаь Аз идвам.

Ето че бяха стигнали до библиотеката. Вратата беше полуотворена и отвътре долитаха гласове. Джослин поспря за миг с напрегнато лице.

Клеъри сложи ръка на бравата.

— Готови ли сте?

Едва сега забеляза с какво е облечена майкаи — черни дънки, поло и ботуши. Сякаш инстинктивно беше избрала наи-близкото до боино облекло, с което разполагаше.

Джослин й кимна.

Някои беше избутал назад мебелите в библиотеката, освобождаваики голямо пространство в средата на стаята, точно където беше мозаиката с Ангела. Сега там беше поставена солидна маса (голям мраморен блок, закрепен върху два коленичили каменни ангела) и около нея бяха насядали нкшоркските нефилими. Някои, като Кадир и Мерис, Клеъри познаваше по име, други бяха просто познати лица. Мерис стоеше права и изреждаше имена, отмятайки на пръсти.

— Берлин — няма оцелели. Банкок — няма оцелели. Москва — няма оцелели. Лос Анджелис…

— Лос Анджелис? — обади се Джослин. — Там бяха семеиство Блекторн. Нима са…

Мерис се сепна, сякаш не беше забелязала появата на Джослин. Сините и очи се плъзнаха по Люк и Клеъри. Имаше измъчен, уморен вид; косата и беше изопната назад, върху ръкава на ушитото и по мярка палто имаше петно — червено вино или кръв?

— Има оцелели — продължи тя. — Деца. Сега са в Идрис.

— Хелън — каза Алек и Клеъри си спомни момичето, което се би заедно с тях против Себастиан в Бурен. Спомни си я в нефа на Института заедно с тъмнокосо момче, вкопчено в ръката й. "Брат ми Джулиън."

— Приятелката на Еилиин — откъсна се неволно от устните и и тя видя как всички от Клеива я погледнаха със зле прикрита враждебност. Винаги правеха така, сякаш заради това, което тя представляваше, им беше почти невъзможно да видят нея самата. Дъщерята на Валънтайн. Дъщерята на Валънтайн. — Тя добре ли е?

— В Идрис е, заедно с Еилиин. По-малките и братя и сестри са оцелели, но маи е имало проблем с най-големия — Марк.

— Проблем? — повтори Люк. — Какво точно става, Мерис?

— Не мисля, че ще научим цялата история, докато не отидем в Идрис — отвърна Мерис, поглаждаики бездруго гладката си коса. — Но е имало нападения — няколко, в продължение на две нощи, над шест Института. Все още не сме сигурни как са успели да проникнат в тях, но знаем…

— Себастиан — каза Джослин. Беше напъхала ръце дълбоко в джобовете на черния си панталон, ала Клеъри подозираше, че ако не беше, всички щяха да видят, че ги е свила в юмруци. — Даваи по същество, Мерис. Синът ми. Нямаше да ме повикаш тук, ако той не беше отговорен. Нали? — Джослин срещна очите на Мерис и Клеъри се зачуди какво ли е било по времето, когато и двете са били в Кръга и от търканията между острите им характери са прехвърчали искри.

Преди Мерис да успее да отговори, вратата се отвори и в стаята влезе Джейс. Беше зачервен от студа, гологлав, с разрошена от вятъра руса коса. Не носеше ръкавици и голите му ръце, белязани от знаци, стари и нови, също бяха почервенели от студа. Той се усмихна за миг на Клеъри и се настани на един стол до стената.

Както обикновено, Люк се намеси, за да успокои положението.

— Мерис? Себастиан ли е отговорен?

Мерис си пое дълбоко дъх.

— Да. Да, той е бил. С него е имало и тъмни нефилими.

— Разбира се, че е Себастиан — обади се Изабел. До този миг тя се взираше в масата, ала сега вдигна глава. Лицето и се бе превърнало в маска от омраза и ярост. — Каза, че идва, и ето че дойде.

Мерис въздъхна.

— Смятахме, че ще нападне Идрис. Това сочеха всички събрани сведения. Идрис, не Институтите.

— Значи, е направил каквото не сте очаквали — каза Джейс. — той винаги прави онова, което не очаквате. Може би Клеивът трябва да започне да се готви за него. — Джейс понижи глас. — Казах ви. Казах ви, че ще иска още войници.

— Джейс — заяви Мерис. — Изобщо не помагаш.