Касандра Клеър: Град на небесен огън

Да, тя наистина беше заслепена, от паниката и от слънцето. Това беше единственото обяснение за погрешния завои, които направи. Свърна в един коридор и вместо да се озове там, където очакваше, установи, че стой на върха на широкото стълбище, което водеше до фоайето и масивната двукрила входна врата.

Преддверието беше пълно с ловци на сенки. Някои от тях, които Ема познаваше носеха черно боино облекло, други — червено. Редиците статуи, които се издигаха във фоаието, сега се търкаляха изпочупени по пода. Широкият прозорец с изглед към морето беше строшен и навсякъде имаше кръв и парчета стъкло.

Стомахът на Ема се сви и тя усети, че и се повдига. Насред помещението стоеше висока фигура в алени дрехи. Имаше бледоруса, почти бяла коса и черни като въглени очи, а лицето приличаше на изваяното от мрамор лице на Разиел, само че без капчица милост. В едната си ръка държеше меч, върху които бяха гравирани звезди, в другата — бокал, изработен от блещукащ адамас.

Видът на бокала пробуди нещо в ума на Ема. Възрастните не обичаха да говорят за политика пред по-младите ловци на сенки, но тя знаеше, че синът на Валънтаин Моргенстърн беше приел друго име и се бе заклел да отмъсти на Клеива. Знаеше също, че си бе изработил бокал, които беше пълна противоположност на Бокала на ангела и превръщаше ловците на сенки в зли, демонични създания. Чувала бе, че господин Блекторн нарича злите ловци на сенки Помрачените; беше казал, че предпочита да умре пред това, да се превърне в един от тях.

Значи, това беше той. Джонатан Моргенстърн, когото всички наричаха

Себастиан — герои от страшна приказка, с която плашеха децата, приел образ от плът и кръв. Синът на Валънтайн.

Ема сложи ръка върху главичката на Тави, притискаики лицето му в рамото си. Не беше в състояние да помръдне. Имаше чувството, че някои беше закачил оловни тежести на краката и. Навсякъде около Себастиан имаше ловци на сенки в черно и червено, както и фигури с тъмни наметала… те също ли бяха ловци на сенки? Не беше сигурна — лицата им бяха скрити… А, ето го и Марк. Един ловец на сенки в червени дрехи държеше ръцете му зад гърба, по бойното му облекло имаше кръв.

Себастиан вдигна ръка и изпъна дълъг бял пръст.

— Доведете я!

В тълпата се разнесе шумолене и господин Блекторн пристъпи напред, влачеики Катерина след себе си. Тя се съпротивляваше, удряше го с две ръце, но той беше прекалено силен. Пред ужасения, невярващ поглед на Ема господин Блекторн я събори на колене.

— А сега — каза Себастиан с коприненомек глас — пий от Бокала на смъртните!

И той опря чашата до устните на Катерина.

И тогава Ема разбра какъв бе ужасяващият вои, които беше чула по-рано. Катерина опита да се отскубне, ала Себастиан беше прекалено силен — натика ръба на чашата между зъбите и и Ема видя как тя ахна и преглътна. След това се дръпна рязко и този път господин Блекторн я остави. Смееше се, също като Себастиан. Катерина се свлече на земята; мощни конвулсии разтърсваха тялото и, а от гърлото и се откъсна един-единствен писък — не, нещо по-ужасяващо от писък, нечовешки вой на болка, сякаш изтръгваха душата от тялото й.

Из фоаието отекна смях; Себастиан се усмихна и у него имаше нещо ужасно и красиво… като у отровна змия или голяма бяла акула. Едва сега Ема си даде сметка за онези, които стояха от двете му страни: жена с посивяваща кестенява коса, стиснала в ръцете си брадва, и висока фигура, загърната напълно в черен плащ. Единственото, което се виждаше от нея, бяха черните ботуши, които се подаваха изпод ръба на одеждите. Единствено ръстът и размерът на тялото издаваха, че е мъж.

— Това ли беше последният от ловците на сенки тук? — попита Себастиан.

— Остана момчето, Марк Блекторн — обади се жената до него и посочи с пръст към Марк. — Би трябвало да е достатъчно голям.

Себастиан сведе поглед към Катерина, която беше спряла да се гърчи конвулсивно и лежеше неподвижно на пода, с разпиляна по лицето черна коса.

— Стани, сестро Катерина — каза той. — И ми доведи Марк Блекторн.

Все така неспособна да помръдне, Ема видя как Катерина бавно се изправи на крака. Тя преподаваше в Института, откакто Ема се помнеше — беше тяхна учителка, когато се роди Тави и маиката на Джулс почина и когато Ема започна физическата си подготовка. Беше им преподавала езици, превързвала ги бе, когато се порежат, и ги бе сдобрявала, когато се сдърпат; именно тя им беше дала първите им оръжия. Беше като част от семеиството, а ето че сега прекоси осеяния с отломъци под и посегна да сграбчи Марк.