Ема нямаше търпение да навърши осемнаисет години, когато можеше да тръгне по света и да се бие с демони; когато и тя самата щеше да бъде закалена в огъня. Сега тя преметна оръжието през гърба си и излезе от съблекалнята, представяики си какво щеше да бъде. Във въображението си тя се виждаше как стой на върха на скалите, надвиснали над морето на нос Дюм, и отблъсква цяла група демони Раум с Кортана в ръка. Разбира се, Джулиън също беше там и се биеше с любимото си оръжие, арбалета.
В мислите на Ема Джулс винаги беше до нея. Познаваше го, откакто се помнеше. Семеиствата Блекторн и Карстерс откраи време бяха близки, а Джулс беше само с няколко месеца по-голям от нея; тя буквално не беше живяла в свят, в които него го няма. Беше се научила да плува в океана, когато и двамата бяха още невръстни деца. Бяха проходили заедно, заедно бяха затичали за първи път. Родителите му я бяха носили на ръце, а по-големите му брат и сестра я бяха нахоквали, когато правеше пакости.
А то им се случваше честичко. На Ема беше хрумнало да боядисат в яркосиньо Оскар, пухкавия бял котарак на семеиство Блекторн, когато и двамата бяха на седем години. Джулиън беше поел вината, както нерядко правеше. В края на краищата, изтъкваше той, Ема беше само дете, докато той имаше шестима братя и сестри. Неговите родители щяха да забравят, че са му ядосани, много по-бързо, отколкото нейните.
Помнеше, когато майкаму умря веднага след раждането на Тави и как тя бе държала ръката му, докато изгаряха тялото в каньоните и димът се издигаше към небето. Помнеше, че той се бе разплакал и тя си бе помислила, че момчетата плачат толкова различно от момичетата, с ужасяващи, накъсани хлипове, които някои сякаш изтръгваше насила от гърдите им. Може би за тях беше по-лошо, защото те не биваше да плачат…
— Уф! — Ема политна назад; така беше потънала в мисли, че се беше блъснала право в бащата на Джулиън, висок мъж със същата непокорна кестенява коса като повечето от децата си.
— Извинявайте, господин Блекторн!
Той се усмихна широко.
— Никога досега не съм срещал някои толкова нетърпелив да отиде на урок — извика той след нея, докато тя се втурваше в коридора.
Тренировъчната стая беше една от любимите на Ема в цялата сграда. Тя заемаше почти целия етаж, а източната и западната стена бяха изцяло стъклени. Накъдето и да погледнеше човек, виждаше морето. Виждаше как брегът лъкатуши от север до юг; виждаше безкрайните води на Тихия океан, ширнали се към Хавай.
В средата на стаята, върху лъснатия дървен под стоеше личният учител на семеиство Блекторн — вдъхваща респект жена, на име Катерина, която в този момент беше заета да учи близнаците как да хвърлят ножове. Ливи послушно изпълняваше инструкциите, ала Тай беше намръщен и опърничав.
Джулиън, облечен в свободно падащи дрехи за тренировка, лежеше по гръб близо до западния прозорец и говореше на Марк, който беше заврял нос в една книга и правеше всичко по силите си, за да не обръща внимание на по-малкия си полубрат.
— Не смяташ ли, че "Марк" е малко странно име за един ловец на сенки? — тъкмо казваше Джулиън, когато Ема се приближи. — Така де, ако се замислиш, си е доста объркващо. "Нарисувай ми знак, Марк*."
* Английската дума за знак (тагк) и името Марк са идентични. — Бел. прев.
Марк вдигна русата си глава от книгата, която четеше, и изгледа сърдито по-малкия си брат, които въртеше лениво едно стили между пръстите си. Държеше го като четка за рисуване, нещо, за което Ема все му се караше. Стилито се държи като стили, все едно е продължение на ръката ти, не художническо пособие.
Марк въздъхна театрално. На шестнаисет години той беше достатъчно по-голям от тях, за да намира всичко, което Ема и Джулиън правеха за дразнещо или нелепо.
— Ако те дразни, можеш да ме наричаш с пълното ми име — каза той.
— Марк Антъни Блекторн? — Джулиън набръчка нос. — Доста време отнема да го каже човек. Ами ако ни нападне демон? Няма да съм стигнал и до половината и ти
вече ще си мъртъв.
— В тази ситуация да не би ти да спасяваш моя живот? — попита Марк. — Нещо май се поизсили, малкият.
— Би могло да се случи. — Подразнен от това, че го бяха нарекли "малкия", Джулиън седна. Косата му стърчеше във всички посоки. По-голямата му сестра Хелън непрекъснато го нападаше с гребен в ръка, но полза — никаква. той имаше косата на семеиство Блекторн, също като баща си и повечето от братята и сестрите си — необуздано къдрава, с цвят на тъмен шоколад. Семеината прилика откраи време пленяваше Ема, която не приличаше нито на баща си, нито на майкаси, освен ако не се броеше това, че баща й е рус.
Читать дальше