Касандра Клеър - Град на небесен огън

От земята сякаш се изтръгна рев, като че ли беше смъртно ранена. Мощен трус я разлюля, излязъл от върха на меча. Зрението на Джейс ту се завръщаше, ту отново го напускаше, съзнанието се отцеждаше от него като огъня, които бликаше от раната му, ала преди мракът да го погълне, той видя триумфа върху лицето на Себастиан и го чу да избухва в смях, когато с един внезапен, ужасяващ напън, земята зейна в огромна черна бездна. Себастиан скочи в нея и изчезна.

— Не е толкова просто, Алек — уморено каза Джия. — Магията за отваряне на Портал е сложна, а не сме чули нищо от Железните сестри, което да подсказва, че се нуждаят от помощта ни. Пък и след това, което се случи в Лондон днес, трябва да сме тук, в бойна готовност…

— Казвам ти, аз знам. — Въпреки боиното облекло, Алек трепереше, но не беше само заради студа на хълма. Донякъде беше заради шока от това, което Изабел беше казала на родителите му, от изражението върху лицето на баща му. Ала наи-вече беше тревога. Зло предчувствие пъплеше по гръбнака му като ледени пръсти. — Не разбираш Помрачените; не разбираш какво представляват…

Изведнъж Алек се преви одве. Нещо горещо го бе пронизало през рамото, надолу към вътрешностите му, като огнено копие. От гърдите му се изтръгна вик и той се свлече на колене.

— Алек… Алек!

Ръцете на консула лежаха върху раменете му, смътно си даваше сметка, че родителите му тичат към него. Зрението му беше замъглено от агония. Болка, която се застъпваше и удвояваше, защото всъщност изобщо не беше негова болка; огънят под ребрата му изгаряше тялото на друг, не неговото.

— Джейс — отрони се измежду стиснатите му зъби. — Нещо се е случило… огънят. Трябва да отворите Портал, още сега.

Както си беше по гръб на земята, Аматис се изсмя. — Няма да ме убиеш. Не ти стиска.

Дишайки тежко, Клеъри пъхна върха на меча под брадичката й.

— Нямаш представа на какво съм способна.

— Погледни ме. — Очите на Аматис светеха. — Погледни ме и ми кажи какво виждаш.

Клеъри я погледна, макар вече да знаеше. Аматис не приличаше досущ на брат си, ала имаше същата челюст, същите вдъхващи доверие сини очи, същата леко прошарена кестенява коса.

— Милост. — Аматис вдигна ръце, сякаш за да се предпази от удар. — Ще ми я дадеш ли?

Милост. Клеъри стоеше като вкаменена, докато Аматис я гледаше развеселено. "Да го взема отгоре". Знаеше, че трябва да и пререже гърлото, дори искаше да го направи, но как да каже на Люк, че е убила сестра му? Че е убила сестра му, докато тя лежеше на земята и просеше милост?

Клеъри усети, че ръката и трепери, сякаш беше откъсната от тялото и. Около нея шумовете на битката затихнаха — все още чуваше гласове и крясъци, но не се осмеляваше да извърне глава, за да види какво става. Цялото и внимание беше съсредоточено върху Аматис, върху собствените й пръсти, сключени около дръжката на Хеосфорос, върху струиката кръв, която се процеждаше изпод брадичката на Аматис, където връхчето на меча беше разкъсало кожата…

Земята изригна. Ботушите на Клеъри се подхлъзнаха в снега и тя беше запратена на една страна; претърколи се, като едва успя да не се пореже на собствения си меч. Ударът изкара въздуха от гърдите и, ала въпреки това тя се изправи на крака, стискаики Хеосфорос, докато земята се люлееше под нея. Земетресение, помисли си обезумяло и се вкопчи в една скала със свободната си ръка. Аматис се надигна на колене и се огледа наоколо с хищническа усмивка.

Навсякъде се носеха писъци и един ужасен раздиращ звук. Пред потресените очи на Клеъри земята се разцепи надве. Скали, пръст и остри парчета лед полетяха в зеиналата пропаст, докато Клеъри трескаво се отдръпваше от нея. Тя бързо се разширяваше и много скоро се превърна в страховита бездна със стръмни стени, които потъваха в непрогледни сенки.

Трусовете започнаха да отслабват. Клеъри чу Аматис да се смее и когато вдигна очи, я видя да се изправя на крака с насмешлива усмивка.

— Предай моята обич на брат ми — извика Аматис и се хвърли в бездната.

Клеъри скочи на крака и с разтуптяно сърце изтича до ръба на пропастта.

Надникна в нея, ала видя само един-два метра земя, а после мрак… и сенки, движещи се сенки. Обърна се и видя, че Помрачените тичаха по боиното поле и един по един се хвърляха в бездната. Приличаха и на олимпииски състезатели по скокове във вода, сигурни и решителни, уверени в приземяването си.

В същото време нефилимите се отдръпваха от пролома, докато облечените им в алени дрехи врагове притичваха покраи тях, за да се метнат в него. Погледът на Клеъри трескаво се движеше между тях, разтревожен, търсещ една точно определена фигура в черно, една точно определена глава със светла коса.