Касандра Клеър - Град на небесен огън

— И защо да го прави? — сви рамене Магнус. — Аз не съм центърът на какъвто и да е вихърът, който се задава.

— Но се боиш, че Алек може да се окаже въвлечен в него. И искаш да го отблъснеш, преди да си го загубил.

— Каза да не правя нищо, което би могло да допринесе за апокалипсиса — рече Магнус. — Знам, че се шегуваше. Ала някак си не ми се струва толкова смешно, когато не съм в състояние да се отърва от усещането, че свършекът наистина наближава. Валънтаин Моргенстърн едва не изличи ловците на сенки от земята, а синът му е два пъти по-умен и шест пъти по-зъл от него. Освен това няма да доиде сам. Ще получи помощ от други — демони, далеч по-могъщи от баща ми, както и от други…

— Откъде знаеш? — Гласът на Катарина беше остър.

— Проверих някои неща.

— Мислех, че си приключил с това, да помагаш на нефилимите. — Катарина вдигна ръка, преди той да успее да каже нещо. — Все едно. Достатъчно пъти съм те чувала да се заричаш да не го правиш вече, за да знам, че не го мислиш наистина.

— Там е работата — рече Магнус. — Колкото и да се опитвах, не открих нищо. Които и да са съюзниците на Себастиан, той не е оставил никакви следи за заговора им. Непрекъснато имам чувството, че съм на път да открия нещо, и всеки път оставам с празни ръце. Не мисля, че мога да им помогна, Катарина. Не съм сигурен дали някой изобщо би могъл.

Магнус извърна очи от неиното внезапно съчувствено изражение и погледна към бара. Бат се беше облегнал на плота и си играеше с телефона си… светлината от екрана хвърляше сенки върху лицето му. Сенки, които Магнус виждаше върху всяко смъртно лице — всяко човешко същество, всеки нефилим, всяко създание, обречено да умре един ден.

— Смъртните умират — каза Катарина. — Винаги си го знаел и все пак преди си ги обичал.

— Не е така — възрази Магнус.

Катарина си пое изненадано въздух.

— О! О… — Тя вдигна чашата си от масата. — Магнус — каза нежно, — ти си толкова невъзможно глупав.

Той присви очи насреща й.

— Нима?

— Ако наистина това е, което чувстваш, трябва да бъдеш с него. Спомни си Теса. Нищо ли не научи от нея? За това, коя любов си струва болката да бъде изгубена?

— Той е в Аликанте.

— Е, и? Ти трябваше да бъдеш представителят на магьосниците в Съвета, но прехвърли тази отговорност на мен. Ето че сега аз я връщам обратно върху теб. Върви в Аликанте. Бездруго ми се струва, че ти имаш да кажеш на Съвета много повече, отколкото аз бих могла. — Тя бръкна в джоба на униформата на медицинска сестра, с която беше облечена; беше дошла направо от болницата след края на смяната си. — О, и вземи това.

Магнус пое смачканото листче, което тя му подаваше.

— Покана за вечеря? — каза невярващо.

— Елфът Мелиорн иска всички долноземци от Съвета да се срещнат на вечеря в нощта преди заседанието — обясни Катарина. — Нещо като жест на добра воля или пък просто иска сериозно да издразни всички с гатанки. Така или иначе, би трябвало да е интересно.

— Храна на феи — печално каза Магнус. — Ненавиждам храната на феите. Дори безопасната, от която няма опасност да прекараш следващия век, танцувайки рил*. Всички онези сурови зеленчуци и бръмбари…

* Шотландски народен танц. — Бел. прев.

той не довърши. В другия краи на стаята Бат беше притиснал телефона до ухото си, а със свободната си ръка здраво стискаше ръба на бара.

— Нещо не е наред — каза Магнус. — Нещо с глутницата.

Катарина остави чашата си на масата. Беше свикнала с Магнус и знаеше, че вероятно е прав. Тя също погледна към Бат, които вече беше затворил телефона. Толкова беше пребледнял, че белегът изпъкваше ярко върху бузата му. Приведе се напред, за да каже нещо на Чудатия Пит зад бара, а после пъхна два пръста в устата си и изсвири.

Звукът беше като свирката на парен локомотив и се вряза в тихото жужене на гласовете в бара. Начаса всички ликантропи до един скочиха на крака и се втурнаха към Бат. Магнус също се изправи, макар че Катарина го улови за ръкава.

— Недей…

— Ще се оправя.

той се отскубна от нея и си запроправя път към Бат. Глутницата стоеше в кръг около него и моментално настръхна подозрително при вида на магьосника сред тях. Стесниха кръга около своя лидер, а една русокоса жена понечи да препречи пътя на Магнус. Бат вдигна ръка.

— Всичко е наред, Амабел. — Макар и да не беше дружелюбен, гласът му беше любезен. — Магнус Беин, нали? Върховният магьосник на Бруклин? Мая Робъртс каза, че мога да ти имам доверие.

Така е.