Касандра Клеър - Град на небесен огън

— И на мен — рече Клеъри.

Даяна я погледна преценяващо, а после се мушна зад щанда. Показа се отново миг по-късно, държейки меч, дълъг колкото ръката на Клеъри от китката до лакътя.

— Какво ще кажеш за този?

Клеъри спря поглед върху оръжието. Несъмнено беше красиво. Ефесът, главичката му и гардът бяха от злато, украсено с обсидиан, а острието беше от сребро, толкова тъмно, че изглеждаше почти черно. Клеъри бързо прехвърли през ума си видовете оръжия, които беше запаметявала на уроците си — ятагани, саби, шпаги, мечове.

— Чинкуеда?* — предположи тя.

* Къс италиански меч или дълга кама. — Бел. прев.

— Къс меч. А я виж това. — Даяна завъртя меча. От другата страна на острието, по протежение на браздата в средата му имаше черни звезди.

— О! — Сърцето на Клеъри задумка болезнено; тя направи крачка назад и едва не се блъсна в Джейс, които се бе приближил, мръщеики се. — Това е Моргенстърнов меч.

— Да, така е. — Погледът на Даяна беше проницателен. — Много отдавна родът Моргенстърн поиска от Уеиланд Ковача да изработи два меча. Комплект. Един по-голям и един по-малък, за баща и неговия син. Тъи като името Моргенстърн означава "Утринна звезда" или "Зорница", и двата били кръстени на различни аспекти на самата звезда. По-малкият, този тук, бил наречен Хеосфорос, което означава "носител на зората", а по-големият — Фосфорос, или "носител на светлина". Несъмнено вече си виждала Фосфорос, защото той принадлежеше на Валънтайн Моргенстърн, а сега принадлежи на сина му.

— Знаеш кои сме. — Думите на Джейс не бяха въпрос. — Знаеш коя е Клеъри.

— Светът на нефилимите не е голям. — Даяна местеше поглед между тях. — Аз съм член на Съвета. Виждала съм те да даваш показания, дъще на Валънтайн.

Клеъри погледна меча със съмнение.

— Не разбирам. Валънтаин никога не би се отказал от меч, принадлежащ на рода му. Откъде го имате?

— Жена му го продаде — отвърна Даяна. — На баща ми, които притежаваше този магазин преди Въстанието. Беше неин. Сега би трябвало да бъде твой.

Клеъри потрепери.

— Виждала съм двама души да носят по-големия брат на този меч. Мразех и двамата. Сега в света не е останал никои Моргенстърн, които да е посветил живота си на друго, освен на злото.

— Има те теб — каза Джейс.

Клеъри го погледна, ала изражението му беше непроницаемо.

— Така или иначе, не бих могла да си го позволя — рече тя. — Направен е от злато и черно злато, и адамас. Нямам достатъчно пари за подобно оръжие.

— Ще ти го дам — каза Даяна. — Права си, че хората ненавиждат Моргенстърновци; разказват истории, че в мечовете била заключена смъртоносна магия, която можела да погуби хиляди наведнъж. Разбира се, в тези истории няма никаква истина и все пак… това не е оръжие, което бих могла да продам някъде другаде. Дори да исках. То трябва да попадне в добри ръце.

— Не го искам — прошепна Клеъри.

— Ако се боиш от него, му даваш власт над себе си — каза Даяна. — Вземи го и прережи гърлото на брат си с него и така отново ще възвърнеш честта на кръвта във вените ти.

Тя плъзна оръжието към Клеъри, която го взе безмълвно. Пръстите и се обвиха около дръжката, която пасваше прекрасно в дланта и… съвършено, сякаш беше изработена за нея. Въпреки стоманата и скъпоценните метали, от които беше направен, мечът беше лек като перце в ръката и. Тя го вдигна и черните звезди по острието проблеснаха, сякаш и намигваха, а светлина като пламък пробяга по стоманата.

Клеъри вдигна очи и видя, че Даяна улови нещо от въздуха — припламнал лъч, който се превърна в лист хартия.

— От Ангела — каза тя. — Институтът в Лондон е бил нападнат.

Клеъри за малко да изпусне меча; чу как до нея Джейс си пое рязко дъх.

— Какво?

Даяна вдигна поглед от листа.

— Всичко е наред. Очевидно около Института в Лондон има някаква особена защита, нещо, за което дори Съветът не е знаел. Има няколко ранени, но никои не е бил убит. Воините на Себастиан са били отблъснати. За съжаление, никои от Помрачените не е бил заловен или убит.

Докато Даяна говореше, Клеъри си даде сметка, че тя носи бели траурни дрехи. Дали беше изгубила някого във воината на Валънтаин? В нападенията на Себастиан над Институтите?

Колко кръв беше пролята от ръцете на Моргенстърн?

— Толкова… толкова съжалявам — прошепна Клеъри. Съвсем ясно виждаше Себастиан в съзнанието си — алени дрехи и алена кръв, сребърна коса и сребърно острие. Тя се олюля.

Изведнъж усети нечия ръка над лакътя си и си даде сметка, че вдишва студен въздух. Без да знае как, се беше озовала навън, пред магазина за оръжия, на улица, пълна с хора, а Джейс беше до нея.