Касандра Клеър - Град на небесен огън

Решетките на клетката се впиваха неприятно в гърба на Саймън и той се раздвижи.

— Мориин? Откраи време искаш да застанеш начело на вампирите, а ето че тя те измести.

Рафаел се озъби.

— Мислиш, че е просто борба за надмощие? Нищо не разбираш. Преди Мориин да бъде превърната, тя е била наплашена и измъчвана до лудост. Когато се надигнала, е трябвало да изпълзи от ковчега, пробиваики си път с нокти. Не е имало кой да я научи. Кой да й даде първата й кръв. Както сторих аз за теб.

Саймън го зяпна. Изведнъж си спомни гробището, как се показва от земята в студения въздух и пръст; спомни си глада, раздиращия глад и Рафаел, които му подхвърля торбичка с кръв. Никога не бе гледал на това като на услуга или добрина, ала ако не беше получил първото си хранене, щеше да се нахвърли на всяко живо същество, изпречило се на пътя му. Почти го беше направил с Клеъри. Именно Рафаел не беше допуснал това да се случи.

Именно Рафаел го беше пренесъл от "Дюмор" в Института; оставил го бе окървавен на предните стъпала, когато не можеха да продължат повече, и беше обяснил на приятелите му какво се е случило. Саймън предполагаше, че Рафаел би могъл да се опита да го скрие, да излъже нефилимите, но той бе казал истината и си бе понесъл последствията.

Рафаел никога не се бе отнасял особено добре със Саймън, но по един особен начин се придържаше към свой странен кодекс на честта.

— Аз те създадох — каза Рафаел. — Моята кръв във вените ти те превърна във вампир.

— Открай време казваш, че съм ужасен вампир — изтъкна Саймън.

— Не очаквам благодарност от теб. Никога не си искал да бъдеш това, което си. Нито пък Мориин, предполагам. Тя полудя, когато беше превърната, и все още е луда. Убива, без да се замисли. Не и идва на ума, че с някое от немарливите си убииства може да издаде съществуването ни на хората. И през ум не и минава, че ако вампирите убиват, без да е необходимо и без да му мислят, един ден няма да остане повече храна.

— Хора — поправи го Саймън. — Няма да останат повече хора.

— Ти наистина си ужасен вампир — каза Рафаел. — Но това ни свързва. Ти искаш да защитиш хората. Аз искам да защитя вампирите. Целта ни е една и съща.

— Убий я тогава — рече Саймън. — Убий Морийн и оглави клана.

— Не мога — мрачно отвърна Рафаел. — Останалите от клана я обичат. Те не виждат дългия път, мрака на хоризонта. Виждат единствено свободата да убиват и да се хранят на воля. Да не се подчиняват на Съглашението, да не следват никакви закони. Морийн им даде цялата свобода на света и те ще се погубят с нея. — Тонът на Рафаел беше горчив.

— Наистина те е грижа какво ще се случи с клана — учудено каза Саймън. — От теб би излязъл добър лидер.

Рафаел го изгледа яростно.

— Макар да не съм сигурен как ще изглеждаш с тиара от кости — добави Саймън. — Виж, разбирам какво казваш, но какво мога да направя аз? В случаи че не си забелязал, затворен съм в клетка. Ако ме освободиш, ще те хванат. А ако си тръгна, Морийн ще ме открие.

— Не и в Аликанте.

Саймън го зяпна.

— Аликанте? Имаш предвид… Аликанте, столицата на Идрис?

— Не си особено умен, а? Да, именно този Аликанте имам предвид. — Тънка усмивка пробяга по устните му при вида на слисаното изражение на Саймън. — Вампирите имат свои представител в Съвета. Анселм Наитшеид. Глава е на лосанджелиския клан и не е от общителните, но е вампир, които познава някои… мои приятели. Магьосници.

— Магнус? — учудено каза Саймън. И Рафаел, и Магнус бяха безсмъртни, и двамата живееха в Ню Иорк и стояха сравнително високо в иерархията на своите долноземски клонове и все пак, той никога не се бе замислял дали се познават и колко добре.

Рафаел не обърна внимание на въпроса му.

— Наитшеид се съгласи да ме изпрати като представител на негово място, макар Мориин да не знае. Така че аз ще отида в Аликанте и ще взема участие в заседанието на Съвета им, но искам да дойдеш с мен.

— Защо?

— Ловците на сенки ми нямат доверие — каза Рафаел простичко. — Ала имат доверие на теб. Особено нкшоркските нефилими. Виж се само. Ти носиш медальона на Изабел Лайтууд. Знаят, че имаш повече общо с ловците на сенки, отколкото с Децата на нощта. Ще ти повярват, ако им кажеш, че Мориин е нарушила Съглашението и трябва да бъде спряна.

— Да — съгласи се Саймън. — Имат ми доверие. — Рафаел го погледна с широко отворени, откровени очи. — И то няма нищо общо с това, че не искаш кланът да разбере, че си предал Морийн, защото те я харесват и ще се обърнат срещу теб.