Касандра Клеър - Град на небесен огън

Пътеката, стигаща до Гард, беше стръмна и Клеъри се опитваше да внимава, докато тича. Носеше ботуши и дънки, а отгоре бе сложила якето от боината си униформа, но то не беше толкова добре, колкото да е в пълно боино облекло. Незнаино как едно камъче беше влязло в левия и ботуш и се впиваше болезнено във възглавничката на крака и, когато наи-сетне стигнаха до входните порти на Гард и забавиха крачка, зяпнали с широко отворени очи.

Портата зееше. Зад нея имаше просторен двор, покрит с трева през лятото, макар сега да беше гол, обграден от вътрешните стени на Гард. До една от стените зееше внушителен квадрат от завихрен въздух и празнота.

Портал. На Клеъри и се стори, че вижда в него черно и зелено, и горящо бяло, и дори късче осеяно със звезди небе…

Робърт Лайтууд изникна пред тях и им препречи пътя. Джейс едва не се блъсна в него и пусна ръката на Клеъри, докато си възвръщаше равновесието. Вятърът от Портала беше студен и силен, проникваше през сивото яке на Клеъри и развяваше косата й.

— Какво става? — настоя да узнае Джейс. — Това заради нападението в Лондон ли е? Мислех, че е било осуетено.

Робърт поклати глава с мрачно изражение.

— Изглежда, че след като е бил отблъснат в Лондон, Себастиан е насочил вниманието си другаде.

— Къде… — започна Клеъри.

— Елмазената цитадела е обсадена! — Гласът на Джия Пенхалоу се извиси над виковете на тълпата. Тя стоеше до Портала и от вятъра, струящ от него, плащът и се развяваше като крилете на голяма черна птица. — Отиваме да помогнем на Железните сестри! Всички ловци на сенки, които са въоръжени и готови, да се явят при мен!

Дворът беше пълен с нефилими, макар и не толкова, колкото се беше сторило на Клеъри в началото. Докато тичаха по хълма, те и изглеждаха като същинска река, ала сега видя, че са групичка от не повече от петдесетина воини. Някои бяха в боино облекло, други носеха цивилни дрехи. Не всички бяха въоръжени. Нефилими, които служеха в Гард, тичаха напред-назад между Портала и отворената врата на оръжейната и трупаха нови и нови оръжия върху купчините от мечове, серафимски ками, брадви и боздугани, които се издигаха до Портала.

— Нека преминем — каза Джейс на Робърт.

В пълно боино облекло и обгърнат в сивия плащ на инквизитор, Робърт Лайтууд напомняше на Клеъри за коравия каменист склон на някоя канара — твърд и непоклатим.

Робърт поклати глава.

— Не е необходимо — рече той. — Себастиан е опитал таино нападение — взел е само двайсет или трийсет Помрачени със себе си. Разполагаме с достатъчно воини, без да се налага да изпращаме и децата си.

— Аз не съм дете — сурово каза Джейс. Клеъри се зачуди какво ли си мислеше Робърт, когато погледнеше момчето, което беше осиновил… дали в лицето на Джейс виждаше това на баща му, или все още търсеше следи от Маикъл Уеиланд… следи, които не бяха там. Джейс се взря изпитателно в Робърт Лайтууд и подозрение помрачи златните му очи. — Какво правиш? Има нещо, което не искаш да знам.

Изражението на Робърт стана строго. В същия миг русокоса жена в боино облекло мина покрай Клеъри, говорейки възбудено на своята спътница:

— …ни каза, че може да се опитаме да заловим Помрачените. Да ги върнем тук. Да видим дали не може да бъдат излекувани. Което означава, че може би ще успеят да спасят Джейсън.

Клеъри впи пронизващ поглед в Робърт.

— Не го правите наистина! Не изпращате роднини на онези, които са били отвлечени в нападенията. Не им казвате, че Помрачените може да бъдат спасени.

Робърт я погледна сурово.

— Не сме сигурни, че е невъзможно да бъдат спасени.

— Сигурни сме! — каза Клеъри. — Те не може да бъдат спасени! Вече не са онези, които са били някога! Не са хора. Ала когато тези воини видят лицата на хора, които познават, те ще се разколебаят, ще поискат да не е вярно…

— И ще бъдат убити — мрачно довърши Джейс. — Робърт. Трябва да спреш това.

Но Робърт поклати глава.

— Такава е волята на Клейва. Искат да бъде така.

— Тогава защо изобщо да ги изпращаме през Портала? — попита Джейс. — Защо просто не си останем тук и не пронижем до смърт петдесетима от нас? Ще си спестим време.

— Да не си посмял да се шегуваш — сряза го Робърт.

— Не се шегувах…

— И не ми казваи, че петдесет нефилими не са в състояние да се справят с двайсет тъмни воини.

Ръководени от Джия, ловците на сенки бяха започнали да минават през Портала и Клеъри усети как по гърба и пробягва тръпка на паника. Джия пускаше само онези, които бяха в пълно боино облекло, ала немалко от тях бяха много млади или пък много стари; голяма част бяха дошли невъоръжени и просто грабваха оръжия от купчините, надонесени от оръжейната, преди да прекрачат през Портала.