Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Себастиан очаква точно такава реакция — отчаяно каза Джейс. — Има причина да дойде само с двайсет войници и със сигурност ще води подкрепления…

— Не може да води подкрепления! — извиси се гласът на Робърт. — Невъзможно е да отвориш Портал до Елмазената цитадела, освен ако Железните сестри не го позволят. На нас те го позволяват, ала Себастиан трябва да е дошъл по земята. Не е очаквал, че ще сме нащрек за него в Цитаделата. Знае, че не можем да го проследим; несъмнено е мислел, че държим под наблюдение единствено Институтите. Това си е направо подарък…

— Себастиан не прави подаръци! — изкрещя Джейс. — Не бъдете слепци!

— Не сме слепци! — изрева Робърт. — Ти може и да се страхуваш от него, Джейс, но той е просто едно момче; не е наи-брилянтният военен ум, съществувал някога! Би се с вас в Бурен и загуби!

Робърт се завъртя и се отправи към Джия с решителна крачка. Джейс изглеждаше така, сякаш го бяха зашлевили. Клеъри се съмняваше, че досега някои го беше обвинявал, че го е страх,той се обърна и я погледна. Движението на ловците на сенки към Портала беше поотслабнало; Джия отпращаше хора. Джейс докосна меча на Клеъри.

— Аз отивам — заяви той.

— Няма да те пуснат.

— Не е нужно да ме пускат.

Под златно-алената светлина на кулите лицето на Джейс изглеждаше така, сякаш бе изваяно от мрамор. Зад гърба му Клеъри виждаше как по хълма се изкачват още ловци на сенки. Бъбреха помежду си, сякаш това беше наи-обикновена битка, ситуация, която можеше да бъде овладяна, като изпратят петдесетима нефилими на мястото на нападението. Ала те не бяха отишли в Бурен. Не бяха видели. Не знаеха. Клеъри срещна очите на Джейс.

Виждаше линиите, които напрежението беше вдълбало в лицето му, така че ъглите на скулите му изглеждаха още по-остри, челюстта му — стисната строго.

— Въпросът е — каза той — дали има шанс ти да се съгласиш да останеш тук?

— Прекрасно знаеш, че няма.

Джейс си пое разтърсващ дъх.

— Е, добре. Клеъри, това може да е опасно. Наистина опасно…

Клеъри чуваше хората да си приказват около тях, развълнувани гласове, които се издигаха в нощта на облачета от издишан въздух; хора, които си бъбреха, че консулът и Съветът тъкмо заседавали, за да обсъдят лондонското нападение, когато Себастиан изведнъж се появил на картата, че бил там от неотдавна и с много малко подкрепления, че те имали истински шанс да го спрат, че нападението му в Лондон било отблъснато и сега отново щяло да стане така…

— Обичам те — каза Клеъри. — Ала не се опитвай да ме спираш.

Джейс улови ръката й.

— Много добре — заяви той. — Тогава да тичаме, заедно. Към Портала.

— Да тичаме — съгласи се Клеъри.

И те го направиха.

Вулканичната равнина се разстилаше като блед лунен пеизаж пред Джейс, чак до планинската верига, издигаща се в далечината, черна на фона на хоризонта. Земята беше побеляла: гъста снежна покривка на някои места, тънък лед на други.

Смъртоносно остри скали стърчаха от леда и снега, заедно с голите клони на живи плетове и замръзнал мъх.

Облаци закриваха луната; по кадифеното тъмно небе тук-там блещукаха звезди, забулени от рехави облаци. И все пак навсякъде около тях грееше светлина — от серафимски ками и както Джейс видя, когато очите му привикнаха, от нещо, което приличаше на висока клада в далечината.

Двамата с Клеъри се бяха приземили в снега на няколко крачки един от друг. Сега бяха заедно, ала Клеъри мълчеше, медната и коса бе посипана с бели снежинки. Навсякъде около тях се носеха викове и крясъци, звън на серафимски ками, изваждани от ножниците, прошепнати ангелски имена.

— Стой близо до мен — тихо каза Джейс, когато двамата с Клеъри наближиха върха на хребета. той беше грабнал един дълъг меч от купчината краи Портала, преди двамата да скочат в него, сподирени от слисания вик на Джия, извисил се над писъка на вятъра. Джейс почти очакваше тя или Робърт да ги последват, но вместо това Порталът беше затворен веднага след като двамата с Клеъри минаха през него, като врата, затръшнала се зад гърба им.

Непознатото оръжие тежеше в ръката му. той предпочиташе да използва лявата си ръка, ала дръжката на меча беше за десница. Освен това острието беше нащърбено по ръба, сякаш беше видяло твърде много битки. На Джейс му се искаше да държеше в ръка едно от своите оръжия…

Тя се появи изведнъж, издигаики се пред тях като риба, изскочила от повърхността на водата с внезапно, сребристо проблясване. Досега Джейс бе виждал Елмазената цитадела само на рисунка. Издялана от същия материал, от които и серафимските ками, тя сияеше на фона на нощното небе като звезда; именно нея Джейс погрешка бе сметнал за светлината на бушуваща клада. Обграждаше я кръгла стена от адамас, в която нямаше никакъв отвор, с изключение на една-единствена врата, направена от гигантски остриета, забити в земята под такъв ъгъл, че приличаха на отворена ножица.